![Дъщерите на Костотрошача [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/9/dshcherite-na-kostotroshacha-bg-download.jpg)
Дъщерите на Костотрошача [bg]
- Автор: Деккер Тед
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-58-5
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дъщерите на Костотрошача [bg]». Краткое содержание книги:
„Тед Декър е истински майстор на трилъра и „Дъщерите на Костотрошача“ е блестящо доказателство за това!“ Нелсън Демил, New York Times bestselling author
„Този роман не просто ти влиза под кожата — историята се загнездва в душата ти и заживява там, събуждайки болка и възхищение. Брад Мелцър, New York Times bestselling author
„Дъщерите на Костотрошача“ е истински „тур дьо форс“ на съспенса, който изисква да бъде прочетен на един дъх!“ Джеймс Ролинс, New York Times bestselling author
Затова, когато Алвин й кресна да замахне, тя едновременно се ужаси и се почувства длъжна да замахне с чука с всички сили.
Той се стовари силно върху плътта на петата и отскочи.
Хрус.
Нещо се беше счупило.
Тя дишаше тежко от усилието. Райън беше неподвижен, само на някои места тялото му рязко потръпваше като току-що заклано прасе.
Да, нещо със сигурност се беше счупило.
Силата напусна краката на Бетани и тя отстъпи назад, за да запази равновесие, но твърде късно си спомни, че е стъпила върху столче. Костотрошача я хвана и я изправи, преди да падне.
Той се хвърли към тялото на кръста и бързо огледа петата.
— Ти успя. — Гласът му беше развълнуван и доволен. — Мисля, че успя.
Бетани се взря отвратена към баща си. Беше престанал да трепери и тя помисли, че е припаднал. Лицето му вече изглеждаше спокойно. Беше проснат върху дървената рамка, ризата му се беше свлякла и отдолу се беше показал коремът му и щръкналите ребра. Дишаше кротко.
Беше дошъл да я спаси. Беше дошъл да я прегърне. А тя го отблъскваше и не проумяваше какво и защо трябва да направи.
Взираше се в лицето му, когато той внезапно отвори очи и ги впери право в нея. Бетани примигна, а когато отново го погледна, очите му вече бяха затворени.
Но в този миг тя съзря баща си. Не човекът, който я беше зарязал заради флота. Не човекът, който не обичаше Селин. А човека, готов да умре, за да й бъде баща. Да я прегърне и отново да оправи всичко в живота й.
Тя обаче беше избрала. Единственият начин да оцелее в света на Костотрошача, беше да стане като Костотрошача — човекът, готов да убива, за да й бъде баща.
Бетани се приближи до гърнето, в което пишкаше, и повърна. Коремът й беше празен, затова изхвърли само горчива жълтеникава течност.
После отиде до леглото, легна с лице към стената и затвори очи. Това е адът, каза си.
А Алвин Финч наистина беше Сатана.
37
— Събуди се! — Нечия ръка шамароса Райън през лицето. — Събуди се.
Примигна и отвори очи. Над него се беше надвесил мъж, облечен с чиста памучна риза и гладко обръснат. Съзнанието се мъчеше да му подскаже кой е този човек, какво се случва, къде се намира, защо лежи по гръб, от колко време…
Костотрошача.
Райън отново примигна и в главата му нахлуха подробностите от случилото се през изминалата седмица. Беше дошъл да спаси Бетани, а се озова в ада.
Тя го отблъсна. Тя замахна с чука. Не бе възможно да е на себе си, но тя го беше отблъснала и този факт не биваше да го изненадва, тъй като двамата никога не са били близки.
— Изправи се — нареди му Костотрошача, който се казваше Алвин Финч.
Острият мирис на бензин достигна ноздрите на Райън.
— Изправи се.
Райън с усилие успя да застане на колене и направи гримаса. Дясната му пета пулсираше от болка. Видя, че мъжът е бинтовал глезена му за опора.
— Изправи се!
Стъпи на левия си крак и се изправи, после предпазливо прехвърли тежестта и върху десния. Във въздуха се усещаше силен мирис на бензин. Плътни облаци закриваха слънцето. Откъм сградата не се чуваше нито звук. Успя да огледа околността, когато Костотрошача го докара, а съдейки по звуците по време на пътуването, бе стигнал до извода, че са далеч от населено място. Но сега, докато стоеше в края на мъртвешки притихналата ферма, се почувства напълно изоставен.
Трошача държеше мачете в дясната си ръка. Погледна към застлания с чакъл път, после искрящите му сини очи отново се насочиха към Райън.
— След километър и половина пътят става павиран. Давам ти двайсет минути да стигнеш дотам. После двамата с дъщеря ми ще опожарим това място до основи и ще тръгнем. Ако не си изчезнал, ще те убием. Не си прави труда да викаш полиция — ще сме изчезнали много преди да успеят да пристигнат.
Райън не беше в състояние да разсъждава разумно. Освобождаваха го, а после двамата щяха да изчезнат.
— Защо не й обръщаше повече внимание, докато беше твоя? — попита Алвин, само че в тона му не се долавяше никакво любопитство. Просто му причиняваше още по-силна болка, сипваше сол в раната. — За нея вече си мъртъв. Тя те уби. Сега това е твоят пъкъл. Да се скиташ и да съжаляваш за всеки миг, обаче ако се върнеш за нея, ще натроша всичките ти кости и ще започна от зъбите, един по един. После ще изгоря и двама ви и ще отида да си намеря друга дъщеря. Нали не се съмняваш, че ще го направя?