Дъщерите на Костотрошача [bg]

Имаше и други подробности — мирисът на белина, изкривената снимка на петел на стената, стара готварска книга с подвързия на червени и бели квадратчета.

Но тук беше и вратата, отворена към мазето, затова Райън мигом се озова насред кухнята.

Подът се движеше под краката му и Райън съзнаваше, че ако Алвин е точно под него, вече е чул паянтовите дъски да се мърдат. Скърцащата панта и затръшването на вратата, а сега и протестът на издайническия под само го тласнаха към по-решителни действия.

Вече знаеха за него. Вече нямаше шанс да надхитри Костотрошача. Райън можеше да противопостави само гнева си на човека, който беше строшил костите на дъщеря му и беше покварил мислите й.

Райън тъкмо се канеше да слезе по стълбите, когато го спря едно изображение, което забеляза през отворената врата до хладилника. Вратата водеше в спалня с легло. А върху стената над това легло висяха снимки, които вледениха кръвта му. Не можеше да сбърка черно-бялата снимка на Бетани, застанала до прозореца на стаята си в къщата в Остин. Този ненормалник я беше следил и я беше снимал с вариообектив?

До трофея му се мъдреше изрезка от вестник: Костотрошача отвлича поредната си жертва.

До по-голямата снимка беше забодена друга. Стара и пожълтяла фотография с диагонална гънка през горния ляв ъгъл. Дори от това разстояние Райън позна детето с пълни бузки, което се беше ухилило широко.

Това също беше Бетани. Като съвсем мъничка.

Райън примигна. Влезе в стаята и се вторачи към стената като омагьосан. Съзнаваше, че би трябвало да хукне надолу по стълбите. Знаеше, че всеки момент Трошача можеше да го нападне в гръб и да стовари тежкия чук върху главата му. Знаеше, че е дошъл да убива или да бъде убит.