Последната одисея [bg]

„Циклоп…“

Но гигантът беше само едно от събуждащите се създания. Огромен орел разпери острите си като бръснач бронзови криле. Вълк вдигна глава и нададе вой към бронзовото слънце, бълвайки пламъци от гърлото си. Кобра с размерите на човек се надигна с шумолене на бронзови люспи, показвайки огнени езици. С безмълвно съскане тя разпери широката си качулка, разкривайки извити зъби, от които капеше светещо зелено масло.

Навсякъде из града статуите се събуждаха, митичните зверове се раздвижваха.

Мак махна на всички да се снишат.

— Не вдигайте никакъв шум — предупреди той и посочи към стените на двореца.

Вече бяха изкачили половината златно стълбище, но сега портите на двореца им се виждаха невъзможно далечни, особено след като Тартар се събуждаше около тях. Навсякъде горяха факли. Създанията излизаха от потоците, оставяйки след себе си огнени дири. Бронзовата армия се помъкна тежко из улиците на града в търсене на натрапниците, които я бяха събудили.

Грей поведе групата нагоре по златните стъпала. Огнени пазители приближаваха и от двете страни. Все пак, с малко късмет и бързане, стигнаха края на стълбището.

Дворецът беше кацнал на средното ниво на града. Бронзовите му стени се извиваха навън в полукръг и почти достигаха стъпалата. От двете страни се издигаха спираловидни кули. Златните врати бяха точно пред тях, на двайсетина метра от края на стълбището.

— Стойте тук — изсъска Грей.

После се затича приведен през откритата площадка и се долепи до златната повърхност. Опита едната врата, после другата. Лицето му лъщеше от избилата по него пот. Той се обърна към групата и поклати глава.

„Заключено“.

— Нали ви казах — обади се Мак, напомняйки им за опасенията си от по-рано.

„Май е време за крайни действия“.

Ковалски се изправи и вдигна пушката си. Махна на Грей да се дръпне настрани — и в същото време нещо се затътри от дясната му страна. Грей приклекна и остана на мястото си.

Ковалски не помръдна.

Тъмният звяр беше огромен. Приличаше на нещо като мечка, само че с размерите на боклукчийски камион. Бронзовите нокти на четирите му лапи се забиваха във варовика. Създанието имаше плоска муцуна, заоблена глава и къси уши. Зад камъните на очите му танцуваха пламъци.

Ковалски остана безмълвен, като се надяваше, че създанието ще ги подмине. Все пак за всеки случай вдигна пушката си по-високо и я насочи към звяра.

Главата на мечката се завъртя към него.

Ковалски мислено наруга Мак.