Махалото на Фуко

— Не съм, признавам си.

— Малко е настрани, между Източната и Северната гара. Сградата на пръв поглед не прави впечатление. Само ако човек внимателно се вгледа, забелязва, че дървените врати са всъщност железни, а стаите зад прозорците не са обитавани от векове. Никога не светят. Но хората отминават и нищо не забелязват.

— Какво не забелязват?

— Че къщата е изкуствена. Една фасада, само външност без покрив, без нищо. Празна. Всъщност е изход на шахта. Служи за вентилация на местното метро. Когато го разбереш, добиваш чувството, че си пред входа на долния свят, че ако можеш да се спуснеш между тези стени, ще проникнеш в подземния Париж. Случвало ми се е да стоя с часове пред тези врати, които прикриват Вратата на вратите. Началната спирка за пътуването към центъра на Земята. Защо, мислите, са направили всичко това?

— Казахте, че е заради вентилацията.

— Можеха да бъдат обикновени тръби. Не, не, пред тези подземия почвам да подозирам… Разбирате, нали?

Говорейки така за мрака, лицето му сякаш се осветяваше. Запитах го защо не се доверява на подземията.

— Защото, ако съществуват Властелините на света, те няма къде да се намират освен под земята. Това е истина, която всички отгатват, но малцина дръзват да изкажат. Може би единственият, който е имал смелостта да го каже черно на бяло, е Сент-Ив Д’Алвейдре. Чували ли сте за него?

Може би бях срещал името му в текстовете на някой от диаболистите, но споменът ми беше смътен.

— Това е този, който говори за Агарта, подземното жилище на Царя на света, тайния център на Синархията, каза Салон. — Не се е побоял, чувствувал се е защитен. Но всички, които са го последвали публично, са били отстранени, защото са знаели прекалено много.

Продължихме пътя си в тунела и господин Салон не преставаше да ми говори, хвърляйки разсеяни погледи към входовете на нови разклонения и устията на нови кладенци, сякаш търсеше в полумрака потвърждение на своите подозрения.

— Запитвали ли сте се някога защо всички модерни метрополии са се разбързали през миналия век да строят подземни градски мрежи?

— Мисля, че за да разрешат транспортните си проблеми.

— Когато не е имало автомобили, а само карети? Очаквах по-проницателно обяснение от човек с вашия интелект.

— А вие имате ли друго?

— Може би — отвърна господин Салон замислено. Но сякаш с това искаше да прекъсне разговора ни. И наистина след миг се досети, че имал работа. После, след като стисна ръката ми, се позабави, като че ли му бе хрумнала случайна мисъл:

— По този повод, оня полковник… Как се казваше… Оня, който дойде преди години в „Гарамонд“ да ви говори за някакво съкровище на Тамплиерите? Какво стана с него?