Ловецът на елени
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Мусаков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловецът на елени». Краткое содержание книги:
Хуронът изслуша този упрек с явно недоволство. Но си бе набелязал вече определени цели. И беше достатъчно хитър, за да не провали всички възможности за осъществяването им, като прибързано възнегодува. С престорена усмивка на устните той си даваше вид, че внимателно слуша, а после се замисли над онова, което бе чул.
— Обича ли Соколовото око Водния плъх? — запита неочаквано той. — Или обича дъщерите му?
— Нито него, нито тях, минго. Старият Том не е човек, който би могъл да спечели обичта ми, а колкото до дъщерите му, те са достатъчно привлекателни, за да харесат на всеки млад човек. Но има известни причини, които не позволяват да се обикне прекалено много нито една от тях. Хети е добра по душа, но природата е отнела част от разсъдъка на това клето същество.
— А Дивата роза! — възкликна хуронът, защото за хубостта на Джудит се беше разчуло не само сред белите погранични жители, а и сред ония, които умееха да се движат е еднаква лекота и по пътищата, и през дивите лесове, ориентирайки се по старите орлови гнезда, камъните и разцепените дървета, които им бяха известни от преданията и от традициите. — А Дивата роза — нима не е достатъчно уханна, за да бъде поставена върху гърдите на моя брат?
В характера на Ловеца имаше прекалено много благородство, за да направи и най-дребния намек, който би опетнил доброто име на едно същество, безпомощно както по природа, така и поради положението, в което се намираше и тъй като не искаше да произнася неистини, той предпочете да замълчи. Хуронът обаче изтълкува неправилно причините за това мълчание и предположи, че в сдържаността на Ловеца се таи несподелена любов. И в желанието си да подмами или подкупи своя пленник, за да се сдобие чрез него със съкровищата, с които си бе въобразил, че е пълен „замъкът“, той упорито продължи своите нападения.
— Соколовото око говори с приятел — каза индианецът. — Той знае, че Разцепеният дъб държи на думата си, защото те търгуваха помежду си, а търговията разтваря душите. Моят приятел е дошъл тук, защото е вързан с въженце, което държи девойка, но с което може да се притегли тялото и на най-силния воин.
— Сега си по-близо до истината, отколкото през цялото време, откак почнахме разговора си, хурон. Това е вярно. Но краят на това въженце не беше завързан за моето сърце, нито пък Дивата роза държеше другия му край.
— Прекрасно! Значи моят брат обича с главата, а не със сърцето. А нима Слабия ум може да дърпа толкова здраво тъй силен воин!
— Ето че пак грешиш! Веднъж улучваш и после пак бъркаш! Въженцето, за което говориш, е вързано за сърцето на велик делауер — всъщност той е от племето на мохиканите и живее при делауерите, откак народът му се пръсна. Този вожд е от семейството на Ункас и се казва Чингачгук или Голямата змия. Той дойде тук, теглен от въженцето на обичта, и аз го последвах или по-скоро дойдох преди него, подтикван единствено от приятелство, достатъчно силно за онези, които не скъпят своите чувства и са готови да живеят не само за себе си, а и за ближните си.
— Но всяко въженце има два края: единият е вързан за ума на мохикана, а другият…
— Е, другият само допреди половин час беше тук наблизо, край огъня. Вах-та!-вах го държеше в ръцете си, ако не го е пазила дори и в сърцето си.
— Разбирам какво казва брат ми — отвърна сериозно индианецът, като за пръв път схвана напълно станалото през тази вечер. — Тъй като Голямата змия е по-силен, той е дърпал по-здраво и Вах-та!-вах е била принудена да ни напусне.
— Не ми се струва, че тук имаше много дърпане на въженцето — отвърна събеседникът му и избухна в присъщия си тих смях толкова сърдечно, сякаш не беше пленник и не го заплашваха мъчения, нито смърт. — Не ми се струваше тук да има много дърпане. Не, хурон! Той харесва девойката, а тя него. И не е по силите на хуронските хитрини да държат разделени двама млади хора, свързани с толкова силни чувства.
— Значи Соколовото око и Чингачгук дойдоха в нашия лагер единствено с тази цел?
— Това е въпрос, който сам дава и отговора, минго. За какво друго биха дошли те? И все пак не е съвсем така. Защото изобщо не дойдохме в лагера ви, а само до онзи бор, който виждаш от другата страна на възвишението, откъдето наблюдавахме, колкото искахме, движенията и действията ви. Когато бяхме готови, Змията даде своя сигнал и всичко стана точно, както трябваше, до момента, когато онзи негодник скочи на гърба ми. Но бъди сигурен: ние дойдохме изключително с тази цел и получихме онова, за което бяхме дошли. Няма смисъл да твърдим противното. Вах-та!-вах избяга с човека, който е вече почти неин съпруг. Пък каквото и да стане с мен, поне това добро дело е вече предрешено!