Сатанински строфи
- Автор: Рушди Ахмед Салман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сатанински строфи». Краткое содержание книги:
Основната тема на романа — това са емигрантите и емиграцията, невъзможността за асимилация и интеграция в новата култура, неизбежността на възвръщането към корените.
Повествованието в романа се разгръща в две паралелни сюжетни линии: в съвременен Лондон и в древна Арабия във времената на Пророка Мохамед. Съвременната линия започва с терористичен атентат в самолет, от който изпадат и се подлагат на фантастична метаморфоза двама индийци мюсюлмани — Джебраил Фаришта (Gibreel Farishta) и Саладин Чамча (Saladin Chamcha).
Актьорът Чамча, индийски емигрант, работи в Британия при озвучаване на филми, женен е за англичанка, няма деца. След като чудодейно се спасява при терористичния акт, той постепенно се превъплъщава в сатир, а после в дявол. Заради това преображение бива преследвана от полицията, той се крие в лондонски хотел, но също така провокира в средите на младите лондончани мода на диаболизъм. Накрая отново се превръща в човек.
Плейбоят Фаришта, който в Индия е знаменит актьор от Боливуд със специализация в роли на индуистки богове, преследван от призрака на извършилия самоубийство негова любовница, става въплъщение на архангел Гавриил (в ислямската традиция — Джебраил). В Лондон той изживява бурен роман с алпинистката Алисия, в качеството си на архангел той извършва пътувания във времето и пространството. По време на своите пътешествия до Мека (наричана в романа Джахилия) той среща пророка Мохамед (наричан Посланик и Махунд) в момента на самото начало на развитие на исляма. Вероятно именно тази част на романа е предизвикала гнева на иранския лидер аятоллах Хомейни: в един от епизодите Махунд под натиска на лидерите на Джахилия се съгласява да признае,че няколко езически богини притежават особен статут в в очите на Аллах; а в друг епизод бившият последовател на Махунд, поетът Баал, се крие в бордей, в който проститутките се представят пред него с имената на жените на Посланика. Макар че м друг сюжетен момент Джебраил се среща с религиозен лидер фанатик, живеещ в изгнание, в когото лесно може да се узнае самият Хомейни като прототип.
Романът завършва с това, че Фаришта, чиито пътешествия могат да се разглеждат и като епизоди на изостряща се шизофрения, в пристъп на ревност убива Алисия. Чамча след сдобряването с баща си се връща да живее в Индия.
Много бързо, защото вече нищо не отнема много време, образът на дявола от сънищата започна да се харесва, ставайки известен, трябва да се отбележи, само сред това, което Хол Велънс беше описал като цветно съблазняване. Докато неоцветени неоджорджианци сънуваха един сернист враг, смазващ техните съвършено реставрирани резиденции под димящата си пета, нощните кафяви и черни се усетиха, че приветстват в съня си този какво-ако-не-чернокож-човек, може би малко изкривен от съдбата и класово-расовата история и всичко останало, но можещ, спасявайки задните си части, лош и луд, да срита някой малък задник.
В началото тези сънища бяха частна работа, но твърде скоро те започнаха да проникват в будните часове, докато азиатските търговци на дребно и производители на значки и щампи за тениски разбраха силата на съня и тогава той изведнъж се появи навсякъде: на гърдите на млади момичета и на прозорците, защитени срещу тухли с метални решетки, той беше предизвикателство и предупреждение. Съчувствие към Дявола: едно подмладяване на една стара мелодия. Децата от улицата започнаха да носят каучукови дяволски рога на главите си, както преди няколко години носеха розови и зелени топки, звънтящи на нееластични жици, когато предпочитаха да подражават на извънземни. Символът на човекокозела, вдигнатият му в могъщество юмрук, започна да изпълзява върху знамена по време на политически демонстрации, Спасете шестимата, Освободете четиримата, Яжте седемдесете и петте консервирани храни на Хайнц. Pleasechu meechu, пееха радиоапаратите, hopeyu guessma nayym.204 Полицейските служители, отговарящи за междуетническите отношения, посочваха „растящия култ към дявола сред младите чернокожи и азиатци“ като „плачевно развитие“, използвайки това „съживяване на сатанистите“, за да се борят срещу обвиненията на мисис Памела Чамча и местния Съвет за междуетнически отношения: „Кои са вещиците сега?“
— Чамча — каза развълнувано Мишал, — ти си герой. Искам да кажа, че хората наистина могат да се отъждествяват с теб. Това е образ, който бялото общество отхвърляше толкова дълго, че ние наистина можем да го вземем, нали разбираш, да го окупираме, да започнем да го обитаваме и да го направим наш собствен. Време е да помислиш за действие.
— Изчезвай — кресна Саладин в своето объркване. — Не това исках. Това изобщо не е онова, което имах предвид.
— Така или иначе ти започваш да излизаш извън размерите на тавана — кисело се върна на думите си Мишал. — Скоро няма да бъде достатъчно висок за теб.
Нещата със сигурност вървяха към връхната си точка.
— Още една ста’a лейди беше закла’а минала’а нощ — обяви Ханиф Джонсън, избирайки тринидадски акцент по своя си начин. — Пове’ене й трябва сосиална осигуровка.
Анахита Суфян, дежурна зад тезгяха на кафене „Шаанда-ар“, тряскаше чаши и чинии.
— Не знам защо го правиш — оплака се тя. — Кара ме да жаля, — Ханиф не й обърна внимание, седна до Джъмпи, който промърмори разсеяно:
— Какво казват?
Наближаващото бащинство тежеше на Джъмпи Джоши, но Ханиф го шляпна по гърба.
— Стара’а поезия не въри мноого, брато — изрази съчувствие той. — Изглежда реката от кръв се съсирва.
Един поглед на Джъмпи промени тона му.
— Казват, каквото винаги казват — отговори той. — Внимавайте за цветнокожи, обикалящи с коли. Тъй като беше чернокожа, човече, съобщението ще гласи: „Няма причина да подозираме расови мотиви“. Казвам ти — продължи той, зарязвайки акцента, — понякога нивото на агресия, клокочеща под кожата на този град, наистина ме плаши. Не е само проклетият Изкормвач на бабета. Навсякъде е. Блъснеш се във вестника на някой пич във влака в пиков час и може да ти разбият лицето. Всеки е толкова дяволски ядосан, така го виждам аз. Включително, стари приятелю, и ти — завърши той прегледа си.
204
Фонетично предаване на припева на класическото рокпарче на Eoll-ing Stones Sympathy for the Devil — Pleased to meet you… Hope you guess my name.