Сатанински строфи
- Автор: Рушди Ахмед Салман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сатанински строфи». Краткое содержание книги:
Основната тема на романа — това са емигрантите и емиграцията, невъзможността за асимилация и интеграция в новата култура, неизбежността на възвръщането към корените.
Повествованието в романа се разгръща в две паралелни сюжетни линии: в съвременен Лондон и в древна Арабия във времената на Пророка Мохамед. Съвременната линия започва с терористичен атентат в самолет, от който изпадат и се подлагат на фантастична метаморфоза двама индийци мюсюлмани — Джебраил Фаришта (Gibreel Farishta) и Саладин Чамча (Saladin Chamcha).
Актьорът Чамча, индийски емигрант, работи в Британия при озвучаване на филми, женен е за англичанка, няма деца. След като чудодейно се спасява при терористичния акт, той постепенно се превъплъщава в сатир, а после в дявол. Заради това преображение бива преследвана от полицията, той се крие в лондонски хотел, но също така провокира в средите на младите лондончани мода на диаболизъм. Накрая отново се превръща в човек.
Плейбоят Фаришта, който в Индия е знаменит актьор от Боливуд със специализация в роли на индуистки богове, преследван от призрака на извършилия самоубийство негова любовница, става въплъщение на архангел Гавриил (в ислямската традиция — Джебраил). В Лондон той изживява бурен роман с алпинистката Алисия, в качеството си на архангел той извършва пътувания във времето и пространството. По време на своите пътешествия до Мека (наричана в романа Джахилия) той среща пророка Мохамед (наричан Посланик и Махунд) в момента на самото начало на развитие на исляма. Вероятно именно тази част на романа е предизвикала гнева на иранския лидер аятоллах Хомейни: в един от епизодите Махунд под натиска на лидерите на Джахилия се съгласява да признае,че няколко езически богини притежават особен статут в в очите на Аллах; а в друг епизод бившият последовател на Махунд, поетът Баал, се крие в бордей, в който проститутките се представят пред него с имената на жените на Посланика. Макар че м друг сюжетен момент Джебраил се среща с религиозен лидер фанатик, живеещ в изгнание, в когото лесно може да се узнае самият Хомейни като прототип.
Романът завършва с това, че Фаришта, чиито пътешествия могат да се разглеждат и като епизоди на изостряща се шизофрения, в пристъп на ревност убива Алисия. Чамча след сдобряването с баща си се връща да живее в Индия.
— Просто се случи — каза тя. — Човек не трябва да изключва възможността да е бил омагьосан.
Той не мислеше така.
— Или желанието за реакция, обаче забавена, на новината за промененото, но запазено състояние на твоя съпруг.
Наполовина по стълбите нагоре към спалнята, тя се извърна, погледна го в лицето и посочи драматично към отворената врата на дневната.
— Тогава — каза тя тържествуващо — защо се случи и на кучето?
Тази нощ можеше да й каже, че иска да сложи край, че неговата съвест повече не позволява — може би би искал да се изправи срещу яростта й и да живее с парадокса, че едно решение може да бъде едновременно съвестно и неморално (защото е жестоко, едностранно, себелюбиво); но когато влезе в спалнята, тя сграбчи лицето му с двете си ръце и като призна, че е лъгала за контрацептивните предпазни мерки, го наблюдаваше изпитателно как ще възприеме тази новина. Беше бременна. Излезе, че беше по-добрата във взимането на едностранни решения и просто беше взела от него детето, което Саладин Чамча е бил неспособен да й осигури.
— Исках го — тя плачеше предизвикателно и от упор. — И сега ще го имам.
Нейното себелюбие беше изпреварило неговото. Той откри, че се чувства облекчен; опростен от отговорността да прави и действа според морални избори — защото как би могъл да я напусне сега? — изхвърли подобни мисли от главата си и й позволи нежно, но с очевидна цел да го бутне назад върху леглото.
Дали бавната метаморфоза на Саладин Чамча се превръщаше в един вид научна фантастика или същество от филм на ужасите, някаква случайна мутация малко преди да бъде избрана по естествен път от съществуванието — или дали се развиваше в аватара на Господаря на пъкъла — или какъвто и да беше случаят, факт е (в настоящата работа трябва да се действа внимателно, стъпвайки от установен факт на установен факт, без да се скача към заключение, докато жълтотухлената ни линия от безспорни неща трябва да ни заведе на инч или два от нашето местоназначение), че двете дъщери на хаджи Суфян го бяха взели под крилото си, грижейки се за звяра, както само красавици могат; и че с течение на времето той сам стана много привързан към двойката. Доста дълго време Мишал и Анахита му правеха впечатление на неразделни, юмрук и сянка, изстрел и ехо, като по-младото момиче винаги подражаваше на своята висока, неспокойна доведена сестра, упражнявайки карате ритници и уинг чун удари с ръка в ласкателно наподобяване на непреклонните действия на Мишал. Обаче наскоро почна да забелязва нарастването на натъжаваща враждебност между сестрите. Една вечер Мишал показваше някои от уличните герои от неговия тавански прозорец — там един стар сикх, изпаднал от шока при расистко нападение в пълно мълчание; говореше се, че не е говорил от близо седем години, преди което е бил един от градските „черни“ мирови съдии… обаче сега не произнасяше присъди и беше придружаван навсякъде от една своенравна жена, която се отнасяше към него с отблъскващо раздразнение. О, не му обръщай внимание, той никога не казва и дума; а ето там един напълно обикновен наглед „тип счетоводител“ (Мишалов термин) на път към дома с куфарче и кутия бонбони; този беше известен на улицата, че е развил странната нужда да пренарежда мебелите си в гостната по половин час всяка вечер, разполагайки креслата в редици, прекъснати от пролука, и преструвайки се, че е кондукторът на едноетажен автобус на път към Бангладеш, една натрапчива фантазия, в която половината му семейство беше задължено да участва, и след точно половин час той изскачаше от нея и през останалата част от времето бе най-скучният тип, който можеш да срещнеш; и след няколко подобни минути петнадесетгодишната Анахита я прекъсна злобно:
— Онова, което иска да каже, е, че ти не си единствената жертва, наоколо нередовните са по две за пени, просто трябва да се огледаш.
Мишал беше развила навика да говори за улицата сякаш е митологично бойно поле и тя, високо на таванския прозорец на Чамча, е записващият ангел и унищожите лят също. От нея Чамча научи легендите на новите Куру и Пандава200, белите расисти и чернокожите „помогни си сам“, или доброволни хайки, играещи в тази модерна Махабхарата или по-точно Маха-вилает. Там горе, под железопътния мост, Националният фронт провеждаше сраженията си с безстрашните радикали от Социалистическата работническа партия, „всяка неделя от времето за затваряне до времето за отваряне — надсмиваше се тя, — оставяйки ни много останки за почистване през останалата част от пиянската седмица.“ Надолу по този пасаж беше мястото, където полицията беше свършила тройката от Брикхол, след това нагласила, вербализирала и фалшифицирала тройката от Брикхол201; нагоре по тази улица той щеше да открие мястото на убийството на Одисей Е. Лий от Ямайка в тази кръчма петното на килима, отбелязващо къде Джатиндер Сингх Мехта беше изпуснал последния си дъх.
200
Двамата братовчеди, чиято война е главната тема на „Махабхарата“.
201
Вероятно Рушди е имал предвид четворката от Гилфър, затворени за серия от бомбени атентати в кръчми през 1974. След много обжалвания задържаните са освободени и съдбата им е филмирана във „В името на отца“.