Кристалният отломък
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кристалният отломък». Краткое содержание книги:
Уолфгар, потресен от ужасяващата гледка, замахна с всички сили над Гленсатер и в следващия миг главата на гоблина, който още държеше копието в ръката си, хлътна в раменете му, покривайки Щитозъб с кръв и мозък. Гленсатер чу тътена от страховития удар зад гърба си и дори успя да се усмихне в знак на благодарност, преди да рухне мъртъв на земята.
Джуджетата се биеха по различен начин. Опрели гръб в гръб, те покосяваха гоблините редица след редица, без чудовищата да могат да наранят някого от тях — толкова плътно бяха застанали. Хората от Десетте града, борещи се за живота на жените и децата си, се биеха — и умираха — без капка страх.
За по-малко от час, гоблините бяха разбити, а само час и половина по-късно и последното чудовище падна мъртво на окървавената земя.
Без да може да спре, Дризт падаше по склона на планината, повлечен от бялата вълна на снега. Премяташе се безпомощно, опитвайки се да се залови за всеки камък, който се изпречеше по пътя му. Когато наближи основата на заснежения връх, елфът отхвръкна и полетя през глава над сивите скали, сякаш гордият, непокорим връх го бе запратил надалеч от себе си като неканен гост.
Сръчността му — както и голяма доза чист късмет — го спасиха. Когато най-сетне успя да спре, Дризт откри, че раните му бяха повърхностни — одрано коляно, разкървавен нос и изкълчена китка бяха най-сериозните наранявания, които бе получил. Всъщност, като се замислеше, малката лавина си беше истински късмет. Благодарение на нея бе успял да слезе доста бързо от върха, силно се съмняваше дали иначе нямаше да го постигне участта на Кесел.
По това време битката на юг от планината вече бе започнала. Дризт чу звъна на оръжията и с огромен интерес проследи хилядите гоблини, които бързаха през Ледовития пролом, в отчаян опит да избягат и да се завърнат в пещерите си далеч от тук. Елфът не можеше да бъде сигурен какво точно става в полето пред Брин Шандер, но добре знаеше, че гоблините се славят със своята страхливост.
Ала сега нямаше никакво време да се чуди какво ли става там долу. Очите му се насочиха към купчината черни камъни и кристални отломки — всичко, което бе останало от величествената Кришал Тирит. Дризт напусна склоновете на Грамадата на Келвин и пое през Бременския проход към мястото, където се чернееха останките на Кулата.
Трябваше да разбере дали някой от двамата му приятели се бе спасил.
Победа.
Малка утеха представляваше тази мисъл за Касиус, Кемп и Йенсин Брент, когато отправиха поглед към окървавеното поле и хилядите трупове около стените на Брин Шандер. Те бяха единствените оцелели от представителите на десетте поселища, останалите седем бяха паднали убити.
— Победихме — мрачно каза Касиус.
Безпомощен, представителят на Брин Шандер гледаше как все повече и повече воини от Десетте града падат мъртви, воини, които бяха получили смъртоносни рани, но бяха отказали да се предадат на смъртта, преди да са видели края на битката и спасението на родните си земи. Повече от половината мъже на Десетте града вече бяха мъртви, а още мнозина щяха да умрат по-късно от раните си — почти половината от оцелелите бяха тежко ранени. Четири града бяха напълно опожарени, петият бе плячкосан и разрушен от завзелите го гоблини.
Бяха платили ужасна цена за победата си.
Варварите също бяха претърпели жестоки загуби. Предимно млади и неопитни, бойците на Уолфгар се биха с неустрашимостта и издръжливостта, в която бяха възпитавани от малки. За тях смъртта на бойното поле бе достоен завършек на достоен живот.
Само джуджетата, калени в десетки битки, бяха почти невредими. Неколцина от тях бяха убити, двама-трима — ранени, но останалите бяха готови отново да вдигнат брадвите си, стига само да намереха още гоблинови глави за отсичане. Ала имаше нещо, което им тежеше и не им даваше покой — Бруенор не се бе завърнал.
— Идете при хората си — рече Касиус на другите представители, — а когато се върнете, ни чака съвещание. Кемп ще говори от името на градовете на Маер Дуалдон, а Йенсин Брент — от името на останалите пет града.
— Много неща трябва да обсъдим — отвърна Брент — а нямаме почти никакво време. Зимата скоро ще бъде тук.
— Ще се справим! — самоуверен както винаги, заяви Кемп, ала когато видя мрачния поглед на другарите си, добави:
— Макар че ще ни бъде много тежко.
— Тежка ще бъде зимата и за моя народ — обади се нечий глас.
Тримата представители се обърнаха и видяха Уолфгар да крачи към тях през труповете, които покриваха окървавената земя. Прашен и опръскан с кръвта на падналите си врагове беше варваринът, ала и най-великият крал не би могъл да изглежда по-величествен и благороден от него.