Под купола (Том I)
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Под купола (Том I)». Краткое содержание книги:
12.
Идеята наистина бе страхотна, но вече наближаваше десет и половина и ако искаха това да се случи, трябваше да действат бързо. Барби се обърна към Джулия:
— Носиш ли си джиесе…
Тя му го пъхна в ръката, преди да успее да довърши:
— Номерът на Кокс е в паметта.
— Супер. Не че знам как да вляза там…
Джо взе апарата.
— Ти от Средните векове ли идваш?
— Да! — отвърна той. — Когато рицарите бяха храбри, а жените ходеха без бельо.
Нори се засмя и вдигна малкия си юмрук. Барби го удари леко със своя.
Джо натисна няколко бутончета на клавиатурата. Заслуша се, след което подаде телефона на младия мъж.
Сякаш Кокс бе чакал с телефон в ръка, защото се обади в мига, в който Барби допря джиесема на Джулия до ухото си.
— Как е положението, полковник? — попита Кокс.
— Като цяло бива.
— Това е едно добро начало.
„Лесно ти е да го кажеш“ — помисли си Барби.
— Предполагам, че положението ще остане такова поне до момента, в който ракетата не рикошира в Купола или го пробие, причинявайки огромни щети на горите и стопанствата от нашата страна на барикадата. Нещо, което жителите на Честърс Мил ще приветстват. Какво казват вашите хора?
— Нищо особено. Гледат да се въздържат от прогнози.
— По телевизията друго разправят…
— Нямам време да гледам телевизия — отсече рязко Кокс. — Имаме определени надежди. Мислим, че си струва да опитаме.
Джулия го попита с очи: „Какво става?“
— Полковник Кокс, в момента съм с четирима мои приятели. Единият е младеж на име Джо Макклачи, който има доста добра идея. Ей-сега ще ви го дам… — Момчето заклати глава толкова яростно, че косата му се развя във въздуха. Барби обаче не обърна внимание на това. — … да ви обясни всичко.
Той подаде телефона на Джо и му каза само:
— Говори.
— Но…
— Недей да спориш с големия шеф, синко. Говори.
Джо го послуша. В началото беше малко притеснен и се запъваше, обаче колкото повече навлизаше в подробностите около идеята си, толкова по-ясна и уверена ставаше речта му. По едно време се заслуша, а по-късно и се усмихна. Накрая възкликна: „Точно така, сър. Благодаря ви много, сър!“ и върна апарата на Барби.
— Ще се опитат да засилят сигнала на безжичния ни достъп до интернет, преди да изстрелят ракетата! — възкликна момчето. — Еба си якото! — В следващия миг Джулия го сграбчи за ръката и Джо изрече: — Съжалявам, госпожице Шамуей, не исках да кажа това.
— Не, няма проблеми, просто искам да знам можеш ли да работиш с това нещо?
— Шегувате ли се? Никакъв проблем.
— Полковник Кокс? — попита Барби. — Вярно ли е това за безжичния интернет?
— Не можем да спрем нещо, което според вас ще помогне — отвърна Кокс. — А и все пак вие ми дадохте тази идея. Така че защо да не ви помогнем? Ще имате най-бързия интернет в света, поне за днес. Между другото, това хлапе е страшно умно.
— Да, сър, и аз имам същото впечатление — каза Барби и вдигна палец към Джо. Момчето засия от радост.
— Ако идеята на младежа проработи и успеете да направите запис, погрижете се и ние да получим копие. Естествено, ние също ще записваме, обаче учените, които се занимават с тази работа, ще искат да видят как е изглеждал ударът и от вашата страна на Купола.
— Мисля, че ще направим нещо още по-добро — заяви Барби. — Ако Джо свърши всичко както трябва, повечето жители на Честърс Мил ще могат да го гледат на живо.
Този път Джулия вдигна юмрук във въздуха и той го посрещна със своя.
13.
— Уха! — извика Джо. Страхопочитанието, изписано на лицето му, го караше да изглежда на осем вместо на тринайсет. Увереността бе изчезнала от гласа му. Двамата с Барби стояха на трийсетина метра от мястото, където Битч Роуд се срязваше от Купола. Вниманието им бе насочено не към войниците, които се бяха обърнали с лице към тях, а към предупредителната лента и големия червен хикс, нарисуван върху невидимата преграда.
— Местят лагера си или както там му викате — отбеляза Джулия. — Палатките ги няма.
— Така е. След около… — Барби погледна часовника си — … деветдесет минути тук ще стане доста напечено. Затова по-добре се захващай веднага за работа, синко.
Докато стояха тук, насред пустия път, той изведнъж се изпълни със съмнение, дали Джо ще успее да свърши онова, което обеща.