Под купола (Том I)
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Под купола (Том I)». Краткое содержание книги:
Туич беше казал, че повечето газови бутилки вече са празни и за съжаление това се оказа самата истина. Според картончето на вратата трябвало да са седем, обаче всъщност били само две. Е, тук обаче Туич не бе познал. Оказа се, че има само една. Ръсти освети с фенерчето си сините букви „БОЛН“, отпечатани върху сребристия метал под емблемата на компанията „Дед Ривър“.
— Казах ти — ненадейно се обади Туич зад гърба му. Ръсти подскочи сепнато.
— Сбъркал си. Има само една.
— Глупости! — изсумтя Туич и пристъпи през прага. Докато обхождаше помещението, Ръсти насочи лъча на фенерчето към натрупаните покрай стените кутии с провизии и голямото — и празно — пространство в средата. — Хъм, май не са глупости!
— Не са ами!
— Тогава има само едно обяснение, безстрашни вожде. Някой ни е свил пропана.
Парамедикът не искаше да повярва в това, ала май нямаше особено голям избор.
Изведнъж Туич приклекна и му махна с ръка да се приближи.
— Ела да видиш нещо!
Ръсти се наведе. Заемащият около декар парцел зад болницата бе асфалтиран през лятото и понеже все още не бе станало достатъчно студено, за да се напука настилката, повърхността й беше гладка като добре опънат черен чаршаф. Поради тази причина пред плъзгащите се врати на склада ясно се виждаха следи от широки автомобилни гуми.
— Предполагам, че ги е оставил голям товарен камион — отбеляза Туич.
— Или какъвто и да е камион.
— Какво ще кажеш да проверим бараката зад кметството? Туич не вярва на Голям вожд Рени. Той лош шаман.
— Защо ще взима нашия пропан? Градският съвет си има предостатъчно!
Те минаха през вратата, водеща към пералнята на болницата, която също бе оставена без електричество (поне засега). До вратата имаше пейка. Над нея на тухлената стена бе закачена табелка с надпис: „ПУШЕНЕТО ТУК ЩЕ БЪДЕ ЗАБРАНЕНО ОТ ПЪРВИ ЯНУАРИ. ОТКАЖЕТЕ ГО СЕГА И СИ СПЕСТЕТЕ НЕПРИЯТНОСТИТЕ!“
Туич извади пакет „Марлборо“ и предложи на Ръсти. Той машинално махна с ръка, обаче после явно размисли и си взе една цигара. След като запалиха, Туич попита:
— Откъде знаеш?
— Откъде знам какво?
— Че си имат предостатъчно. Проверявал ли си?
— Не — отвърна Ръсти. — Но ако ще крадат, защо точно от нас? Първо, не е хубаво да се краде от болница, и второ, пощата е точно до нас. Те също би трябвало да имат някакви запаси…
— Може би Рени и приятелчетата му вече са ги овършали. Пък и колко да имат в пощата? Една бутилка? Или две? Нищо работа.
— Не мога да разбера за какво им е да го правят. Не виждам никакъв смисъл.
— Нищо в тази история няма смисъл — подхвърли Туич и се прозина толкова широко, че парамедикът чу как изскърцаха челюстите му.
— Предполагам, че си приключил с визитацията — отбеляза Ръсти и изведнъж се замисли колко сюрреалистична бе ситуацията. След смъртта на Хаскел бе станал главен лекар на болницата, а Туич — който само допреди три дни изпълняваше функциите на медицинска сестра, — бе заел предишната му позиция и сега беше негов асистент.
— Аха — кимна Туич. — Господин Карти няма да доживее до края на деня.
Ръсти си бе помислил същото още преди седмица — Ед Карти страдаше от рак на стомаха в последен стадий, — ала ето че човекът все още се държеше.
— Да не е изпаднал в кома?
— Уцелихте в десетката, сенсей.
Що се отнася до другите им пациенти, Туич можеше да ги преброи на пръстите на едната си ръка. И в конкретния случай това си беше невероятен късмет, каза си Ръсти. Обаче беше твърде уморен и угрижен, за да се почувства като късметлия.
— Бих казал, че състоянието на Джордж Уърнър е стабилно.
Уърнър беше на шейсет години, живееше в източната част на града и страдаше от сериозно затлъстяване. В деня на появата на Купола бе получил инфаркт на миокарда. Ръсти смяташе, че ще му се размине… засега.
— Що се отнася до Емили Уайтхаус… — Туич вдигна рамене. — Там работата е зле, сенсей.
Емили Уайтхаус, която беше на четирийсет и теглото й не надвишаваше нормалното дори с половин килограм, също бе получила миокарден инфаркт около час-час и нещо след инцидента с Рори Динсмор. Състоянието й беше по-опасно от това на Джордж Уърнър, понеже жената бе маниачка на тема фитнес и се бе сблъскала със „спукания балон на здравословния живот“, както обичаше да казва доктор Хаскел.