Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Под купола (Том I)
Под купола (Том I) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Под купола (Том I)

Электронная книга - «Под купола (Том I)». Краткое содержание книги:

Хоризонтът бележеше границата на техния свят, сега я очертават мъртви птици.
1 ... 130 131 132 133 134 135 136 137 138 ... 236
Перейти на страницу:

— Дотук добре… — измърмори Джо. — Зелената лампичка светна, значи би трябвало да няма проблеми…

— Искаш ли да се обадиш на твоите…

— Ако проработи, те сами ще ми звъннат — отвърна момчето, след което изведнъж възкликна: — Опа, май се задават неприятности!

Отначало Барби си помисли, че има предвид нещо покрай лаптопа, ала после осъзна, че хлапето дори не гледаше натам. Веднага проследи посоката на погледа му и зърна зелената кола на шерифа. Не се движеше бързо, но светлините й примигваха. Щом спря, Пит Рандолф слезе от шофьорското място, а от съседното се надигна Големия Джим. От вниманието на Барби не убягна как се разклати автомобилът, когато масивното туловище на градския съветник го освободи от тежестта си.

— Абе, вие какво правите тук? — попита Големия Джим.

Телефонът в ръката на Барби иззвъня. Той обаче го подаде на Джо, без да отделя очи от двамата мъже, които се приближаваха към тях.

14.

Надписът над входа на „Дипърс“ гласеше: „ДОБРЕ ДОШЛИ НА НАЙ-ГОЛЕМИЯ ДАНСИНГ В МЕЙН!“ и за пръв път в историята на заведението то гъмжеше от посетители в единайсет и четирийсет и пет на обяд. Томи и Уилоу Андерсън любезно посрещаха всички още на входа — досущ като свещеници, приветстващи енориашите си в черквата. В случая храмът бе „Първата църква на рокбандите директно от Бостън“.

В началото аудиторията бе притихнала, понеже на големия екран нямаше нищо друго освен думата: „ИЗЧАКАЙТЕ“. После обаче Бени и Нори присъединиха необходимите кабели и превключиха телевизора на съответния режим за възпроизвеждане. И изведнъж пред очите на всички се появи Битч Роуд — в живи, ярки цветове, а на заден план се виждаха падащите около войниците пъстри есенни листа.

Тълпата избухна в аплодисменти и възторжени викове.

Доволен, Бени удари вдигнатата длан на Нори, а тя го целуна по устните. Това бе най-щастливият миг в живота на момчето и определено засенчваше момента, когато успя да направи със скейтборда си пълен кръг във вътрешността на огромна тръба, без да изгуби равновесие.

— Обади му се! — настоя Нори.

— Веднага — отвърна Бени. Струваше му се, че лицето му всеки момент ще пламне и ще изгори, обаче се усмихваше. Натисна бутона за повторно набиране и доближи джиесема до ухото си. — Човече, успяхме! Картината е толкова добра, че…

Джо обаче попари ентусиазма му.

— Хюстън, имаме проблем.

15.

— Не знам какво си мислите, че правите — изръмжа шериф Рандолф, — обаче искам обяснение. — И това нещо… — той посочи лаптопа — … моментално да бъде изключено!

— Извинете ме, сър — обади се един от морските пехотинци. Носеше пагони на младши лейтенант. — Това е полковник Барбара и има официално разрешение от правителството на САЩ за тази операция.

Големия Джим отвърна на тези думи с най-саркастичната си усмивка. Вената на врата му пулсираше.

— Полковник? Този човек ни създава само главоболия. Той е просто един готвач в местния ресторант.

— Сър, моите заповеди…

Рени размаха показалец на лейтенанта.

— Тук, в Честърс Мил, единствената официална власт, която признаваме в момента, е нашата, войнико, и аз съм нейният представител. — Той се обърна към Рандолф: — Шерифе, ако хлапето не иска да го изключи, ти сам издърпай кабела.

— Не виждам никакъв кабел — заяви Рандолф. Погледът му се местеше от Барби към младшия лейтенант и Големия Джим. И бе започнал да се поти.

— Тогава смачкай проклетия му екран с крак! Стъпчи го като хлебарка!

Шерифът пристъпи напред. Въпреки че изглеждаше изплашен, Джо прояви достатъчно смелост, за да застане пред поставения върху кашона лаптоп. Мобилният телефон продължаваше да е в ръката му.

— По-добре не го правете. Компютърът си е мой, а аз не съм нарушил никакъв закон!

— Отдръпни се, шерифе — каза Барби. — Това е заповед. Ако все още зачиташ правителството на страната, в която живееш, ще се подчиниш.

Рандолф се озърна притеснено.

— Джим, може би трябва да…

— Нищо не трябва — отсече той. — Точно в този момент това е страната, в която живееш. Стъпчи тази проклета джаджа!

1 ... 130 131 132 133 134 135 136 137 138 ... 236
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)