Червена страна

Бий миеше пода, когато той мина покрай вратата. Нямаше нужда да поглежда, позна го по шума на стъпките.

-Грега? - Тя се втурна навън в коридора. Сърцето й щеше да се пръсне от вълнение. - Грега!

Той се извърна с изкривено в гримаса лице, сякаш от това, че чува името си от устата й, му се гадеше. Изглеждаше изморен, повече от под-пийнал и в лошо настроение. Бий винаги отгатваше настроението му.

- Какво?

Беше си представяла срещата им по какъв ли не начин. Веднъж той я сграбчва в обятията си и й казва, че сега най-после могат да се оженят. Друг път се връща ранен и тя се грижи за раните му, докато оздравее. В една от фантазиите й се караха, в друга се смееха от сърце, в трета той даже се разплаква и й казва колко много съжалява, че се е държал лошо с нея.

Но такава, в която дори не я забелязва, нямаше.

- Само това ли имаш да ми кажеш?

- Че какво друго? - Кантлис дори не си направи труда да я погледне в очите. - Трябва да говоря с Папа Ринг. - Той тръгна отново по коридора, но Бий го хвана за ръката.

- Къде са децата? - Гласът й беше изтънял и тонът й беше изпълнен с разочарование от самата нея.

- Гледай си твоята работа.

- Това правя. Накара ме да ти помогна, нали? Поиска от мен да ги докарам!

- Можеше да откажеш - отвърна той и Бий знаеше, че беше прав. Беше готова на всичко за него, една негова дума и скачаше в огъня. Тогава той се подсмихна лукаво, сякаш нещо забавно му дойде наум. - Но щом толкова се интересуваш, продадох ги.

Бий усети стомахът й да се свива на ледена топка:

- На кого?

- На ония духове в планината. На шибаните драконови хора.

- Какво ще правят с тях? - Гърлото й се беше стегнало така, че едва успяваше да говори.

- Знам ли? Ще ги чукат? Ще ги ядат? Какво ме интересува? Абе, ти какво си мислеше, че ще правя, че ще отварям сиропиталище ли? - Лицето на Бий пламна, все едно я беше зашлевил. - Ама и ти си една тъпа свиня. Не знам дали някога съм срещал някой по-тъп от тебе. По-тъпа си от...

Бий се нахвърли върху него и започна да дере лицето му и сигурно щеше да го захапе, ако той не я беше ударил с юмрук. Уцели я точно над окото. Тя полетя към ъгъла и заби физиономията си в пода.

- Ненормална кучка! - изрева той, докато Бий се надигаше замаяна от пода с така познатото тръпнене в лицето. Видя го да докосва бузата си с такова учудено изражение, все едно не можеше да повярва какво се беше случило. - Какво правиш, бе? - Разтърси длан с разперени пръсти. -И виж какво ми направи на ръката! - Засили се и я срита в ребрата, а тя се преви на пода, останала без дъх.

- Мразя те - успя да изхрипти Бий, след като кашлицата й стихна достатъчно.

- Е, и? - Той я изгледа с такова презрение, все едно беше противна буболечка.

Бий си спомни деня, в който измежду пълна стая избра точно с нея да танцува. Спомни си как никога преди не се бе чувствала така добре. И изведнъж видя всичко отново, но сякаш през други очи. Каква грозна, суетна и себична мижитурка бе Грега Кантлис. Използваше хората около себе си и когато приключеше с тях, оставяше пътека от останките им зад гърба си. Как е могла да го обича? Просто защото за момент я е накарал да се почувства нещо повече от пълен боклук? А през останалото време - за нещо по-долно и от това.

- Такова мижаво създание си - прошепна тя. - Как не съм го видяла досега?

Това жегна гордостта му и той отново се засили към нея, но тя докопа ножа си и го измъкна с рязко движение. Той видя острието и за момент на лицето му се изписа изненада. Тя бързо се смени с гняв, но миг по-късно той се смееше с пълно гърло, сякаш по-забавна шега не беше чувал.

- Все едно ти стиска! - Тръгна покрай нея, с бавна, лежерна походка, предоставяйки й всяка възможност да го наръга, ако поиска. Но тя не помръдна, остана на колене, а кръвта от носа й покапа по роклята й. Най-хубавата й рокля, която не беше свалила през последните три дни, защо-то знаеше, че той ще се върне всеки момент.

Когато замайването отмина, Бий се надигна от пода и се върна в кухнята. Цялата трепереше, но беше отнасяла и по-здрав бой, а също така беше преживяла и по-големи разочарования. Никой дори не обърна внимание на разкървавения й нос. Белият дом беше такова място.

- Папа Ринг каза да нахраня жената.

- Супата е в тенджерата - изръмжа през рамо помощникът на готвача. Беше се покатерил на един сандък, застанал на пръсти, и надничаше навън през малкото прозорче с надеждата да зърне нещо от боя през множеството ботуши отпред.

Тя сложи купичката на един поднос, добави чаша вода и тръгна по миришещото на влага стълбище към тъмната, пълна с бъчви и рафтове с блещукащи на светлината на факлата бутилки изба.