Червена страна
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-428-2
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червена страна». Краткое содержание книги:
Далечна страна е земя на духове – необятно тревно море, неприветлива, прашна пустош и жарко слънце. Кой би тръгнал да я прекосява, рискувайки да остави костите си в калта, или ушите си да се полюшват на врата на някакъв проклет дивак? Оказва се – всички. Бунтовниците, оцелели след потушеното в Старикланд въстание, бягат преследвани от инквизицията. Авантюристи от всички краища на Съюза се стичат към заветните планини, където потоците изобилстват от злато. Търговци и предприемачи са загърбили сивотата на миналото и са отправили обнадеждени погледи към новите земи. Наричат ги Червена страна – дива земя, където единственият закон е този на добре наточената стомана, а грешките се плащат с кръв. Но ако знаеш прекия път и с мъничко късмет... Темпъл е човек с множество таланти, десетки професии и завидната дарба да избира винаги лекия път, а това е важно, когато целият ти живот е минал в страх и бягство. Но накъде да побегнеш, когато лекият път те е отвел до кръстопът? В миналото си Шай Саут е вървяла по преките пътища към щастието и знае, че те не водят доникъде. Остава този през Червената страна. За Лам пътят е един – този, който го отдалечава от миналото. За беда в Червена страна можеш да погребеш всичко друго – приятели и врагове, мечти и надежди – но не и миналото си.
- Трябва да видя Лам. Лам!
Единият го фрасна с юмрук в устата. Главата му се лашна назад и той залитна към рамката на вратата. Уж знаеш какво предстои, но юмрукът в лицето някак винаги успява да те свари неподготвен.
- Лам! - изкрещя отново и прикри главата си с ръце. - Ла. оуу.
Юмрукът на другия бияч се заби в корема му и го преви на две. С
изкаран въздух Темпъл се свлече на колене и от устата му заизлизаха кървави балончета слюнка. Докато се наслаждаваше безмълвно на камъните под носа си, един от биячите го сграбчи за косата и започна да го изправя, като същевременно вдигаше юмрук, готов да го стовари отново в лицето му.
- Остави го на мира. - За най-голямо облекчение на Темпъл жилестата ръка на Савиан сграбчи юмрука на бияча във въздуха. - Той е с мен. - Той подхвана Темпъл под мишницата, изправи го на крака и го повлече към вратата. Докато влизаха, свали палтото си и го наметна през раменете на Темпъл. - Какво става, по дяволите?
- Кантлис - изграчи Темпъл, докато куцаше през игралната зала и размахваше немощно ръка назад към вратата. Успяваше да си поеме въздух само за по една дума накуп. - Шай.
- Какво става? - Лам се зададе надолу по стълбите откъм стаята на Кмета. Беше бос, с наполовина закопчана риза и за момент Темпъл се зачуди защо идва оттам, но после видя меча в ръката му и се изплаши, а малко след това видя изражението на лицето му и то го изплаши още повече.
- Кантлис... при Камлинг... - успя да изпелтечи.
Лам остана за момент на място с широко облещени очи, после тръгна към вратата, разбутвайки биячите от пътя си. Савиан го последва.
- Всичко наред ли е? - Кмета стоеше на балкона пред стаята си. Беше облечена в гуркулски халат. Шията й беше оголена и Темпъл видя блед белег, точно над ключиците й. Примига неразбиращо, замисли се дали Лам не е бил там горе с нея, после, без да отговори, придърпа палтото на Савиан около себе си и на свой ред забърза към вратата. - Сложи си панталон! - провикна се зад него Кмета.
Когато най-после изкачи с мъка стълбите към странноприемницата на Камлинг, Лам вече стоеше пред бара, държеше с една ръка съдържателя й почти преметнат отгоре, а в другата стискаше меча.
- Те просто я извлякоха навън! Белия дом, може би, нямам представа, не е моя работа! - изквича отчаяно Камлинг.
Лам изблъска съдържателя настрани и застана задъхан пред бара. После постави внимателно меча на плота, подпря бавно длани пред него и пролуката, оставена от липсващия му пръст, зейна върху лъскавото дърво. Савиан обиколи от другата страна, изблъска безцеремонно Камлинг от пътя си, взе една прашна чаша от най-горния рафт, после бутилка, издуха прахта от чашата и издърпа тапата.
- Ако имаш нужда от още едно рамо, имаш моето - изръмжа, докато наливаше.
Лам кимна, после добави:
- Да знаеш обаче, че това може да се окаже вредно за здравето.
Савиан се разкашля и побутна чашата към него:
- Аз и бездруго съм развалина.
- Какво ще правиш? - попита Темпъл.
- Ще изпия едно. - Лам вдигна чашата и я пресуши на един дъх. Обраслата му с побеляла брада адамова ябълка подскочи рязко. Савиан кил-на бутилката и напълни отново чашата му.
- Лам! - Лорд Ингълстад влезе с леко олюляваща се походка. Беше пребледнял, а жилетката над ризата му - лекьосана. - Той каза, че ще те открия тук!
- Кой каза?
Ингълстад се изкикоти нервно и подхвърли шапката си на плота. Няколко кичурчета щръкнаха право нагоре от главата му.
- Странна работа. След веселбата при Маджуд отидох да поиграя карти при Папа Ринг. Съвсем изгубих представа за време и в един момент, да си призная, бях малко притеснен финансово, някакъв господин дойде да говори с Папа Ринг, а той идва при мен и ми казва, че мога да забравя за дължимото, ако ти предам съобщение.
- Какво съобщение? - Лам пресуши втората чаша и Савиан я напълни отново.
Ингълстад присви замислено очи и се загледа в стената:
- Каза, че твой приятел му е на гости... и че той много иска да се представи като добър домакин. но за целта ти ще трябва утре вечер да целунеш калта. Каза също, че ще падаш, така или иначе, затова по-добре да го направиш доброволно и така двамата с приятеля ти ще може да си тръгнете от Крийз по живо по здраво. Каза, че ти дава думата си. Настоя изрично да ти предам това. Така че имаш думата му.
- Хм, какъв късметлия съм само - отвърна Лам.
Лорд Ингълстад примижа към Темпъл, сякаш току-що бе забелязал странното му облекло:
- Май някои хора са имали по-тежка нощ и от мен.
- Можеш ли да отнесеш обратно моето съобщение? - попита Лам.
- Смея да твърдя, че няколко минути повече с нищо няма да се отразят на гнева на лейди Ингълстад. Мъртъв съм, така или иначе.