Червена страна
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-428-2
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червена страна». Краткое содержание книги:
Далечна страна е земя на духове – необятно тревно море, неприветлива, прашна пустош и жарко слънце. Кой би тръгнал да я прекосява, рискувайки да остави костите си в калта, или ушите си да се полюшват на врата на някакъв проклет дивак? Оказва се – всички. Бунтовниците, оцелели след потушеното в Старикланд въстание, бягат преследвани от инквизицията. Авантюристи от всички краища на Съюза се стичат към заветните планини, където потоците изобилстват от злато. Търговци и предприемачи са загърбили сивотата на миналото и са отправили обнадеждени погледи към новите земи. Наричат ги Червена страна – дива земя, където единственият закон е този на добре наточената стомана, а грешките се плащат с кръв. Но ако знаеш прекия път и с мъничко късмет... Темпъл е човек с множество таланти, десетки професии и завидната дарба да избира винаги лекия път, а това е важно, когато целият ти живот е минал в страх и бягство. Но накъде да побегнеш, когато лекият път те е отвел до кръстопът? В миналото си Шай Саут е вървяла по преките пътища към щастието и знае, че те не водят доникъде. Остава този през Червената страна. За Лам пътят е един – този, който го отдалечава от миналото. За беда в Червена страна можеш да погребеш всичко друго – приятели и врагове, мечти и надежди – но не и миналото си.
- Добре дошли! - извика Камлинг, видимо наслаждаващ се на това как кънти гласът му. - Тук, в историческия театър на Крийз! От векове това място не е ставало арена на такова знаменателно събитие, на каквото само след минути ще имат щастието да се насладят очите ви!
Възможно ли е очите да имат щастието без собствениците си? Въпросът накара Камлинг да спре и да се замисли, но само за миг. Не, не може да си позволи подобно разсейване. Неговият момент най-после настъпи. Издълбаният като купа, осветен от факли амфитеатър е претъпкан с публика, улицата отвъд него - като жива от надигащите се на пръсти, дори дърветата по склона на долината бяха понесли своя товар от престрашили се да се покатерят по най-високите клони. И всички са притаили дъх в очакване на всяка негова дума. Да, беше прочут хотелиер, но такава загуба за театралната сцена.
- Двубой, приятели мои, съседи, при това какъв! Надпревара на сила и остър ум между двама достойни първенци под скромното съдийство на моя милост, Ленарт Камлинг, всепризнат с неутралитета си и виден член на нашата общност!
Стори му се, че чу някой да вика: „И с малка пишка!“, но не му обърна внимание.
- Двубой за разрешаването на спора върху парцел по силата на древната минна традиция...
- Айде свършвай, бе, мамка ти! - провикна се някой.
Тук-там някой се изсмя, чуха се освирквания и подигравки. Камлинг просто вдигна гордо брадичка и изчака публиката да утихне, демонстрирайки им що е то култура и възпитание. Урок, който се бе надявал Йосиф Лестек да даде. Какъв фарс се оказа това обаче.
- От името на Папа Ринг, мъж, който не се нуждае от представяне.
- Що се мъчиш тогава? - чу се вик, последван от нов смях.
- . извоювал си страховито име в кръгове, ями и клетки из Близка и Далечна страна. Мъж без нито една загуба в двайсет и два двубоя. Гла-ма... Златния!
Златния си проправи път през тълпата и влезе в кръга. Беше гол до кръста и целият намазан с мас с цел да затрудни хватката на противника. Масивните му като каменни плочи мускули лъщяха бели на светлината на факлите и това напомни на Камлинг за огромните бели голи охлюви, които понякога намираше в избата си и от които по незнайно каква причина изпитваше огромен страх. На фона на обръснатата му глава буйният мустак на северняка изглеждаше още по-абсурден и отпреди придатък, но независимо от това тълпата го приветства с мощен рев. Беше екзалтирана до степен, в която и гол охлюв албинос би приветствала по същия начин, стига да е готов да кърви за нейно развлечение.
- От името на Кмета неговият противник. Лам. - Влизането в кръга на втория боец бе приветствано със значително по-скромен ентусиазъм от тълпата и съпроводено с по-малки и от него залози. Подобно на противника си, той също беше с обръсната глава и намазан с мас. Дори и без славата на боец, количеството белези по тялото му не оставяше съмнение за предишни срещи с насилие и битки.
Камлинг се доближи до него:
- Лам, само толкова? - прошепна.
- Име като всяко друго - отвърна възрастният северняк, без да откъсва поглед от противника си, безсъмнено всеобщ фаворит. Той беше по-старият от двамата, по-дребен и по-слаб - естествено, че залозите нямаше да са в негова полза. Самият Камлинг го беше отписал напълно. До момента. До момента, когато видя нещо в очите му. Нещо, което го стъписа. Жадният поглед. Като на прегладнял пред пълна чиния. И Златния беше яденето в нея.
По-едрият северняк, от друга страна, имаше леко разколебан вид, до-като Камлинг приканваше двамата противници да приближат средата на кръга.
- Познавам ли те? - надвика той шума на тълпата. - Как е истинското ти име?
Лам само изпъна врат на една страна, после на другата:
- Може би по-късно ще се сетиш.
Камлинг вдигна ръка:
- Нека по-добрият победи! - провикна се той.
Ревът на тълпата се извиси, но той все пак чу Лам да казва: „В тая работа побеждава по-лошият“.
Това беше последният бой на Златния. Със сигурност.
С другия започнаха да се обикалят, стъпка напред, отдръпване, отново и отново, опит да се прецени противникът. Дивият рев на тълпата, размаханите юмруци и размазаните им лица сякаш го притискаха отстрани. Със сигурност нямаха търпение да започне истинският бой. Само дето не знаеха, че боевете често се печелиха или губеха именно в тези безинтересни моменти, преди да е нанесен и един удар.