Червена страна
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-428-2
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червена страна». Краткое содержание книги:
Далечна страна е земя на духове – необятно тревно море, неприветлива, прашна пустош и жарко слънце. Кой би тръгнал да я прекосява, рискувайки да остави костите си в калта, или ушите си да се полюшват на врата на някакъв проклет дивак? Оказва се – всички. Бунтовниците, оцелели след потушеното в Старикланд въстание, бягат преследвани от инквизицията. Авантюристи от всички краища на Съюза се стичат към заветните планини, където потоците изобилстват от злато. Търговци и предприемачи са загърбили сивотата на миналото и са отправили обнадеждени погледи към новите земи. Наричат ги Червена страна – дива земя, където единственият закон е този на добре наточената стомана, а грешките се плащат с кръв. Но ако знаеш прекия път и с мъничко късмет... Темпъл е човек с множество таланти, десетки професии и завидната дарба да избира винаги лекия път, а това е важно, когато целият ти живот е минал в страх и бягство. Но накъде да побегнеш, когато лекият път те е отвел до кръстопът? В миналото си Шай Саут е вървяла по преките пътища към щастието и знае, че те не водят доникъде. Остава този през Червената страна. За Лам пътят е един – този, който го отдалечава от миналото. За беда в Червена страна можеш да погребеш всичко друго – приятели и врагове, мечти и надежди – но не и миналото си.
- В такъв случай предай на Папа Ринг, че ще се погрижа думата му да е на сигурно място, чиста и непокътната. А също, че се надявам той да направи същото с госта си.
Благородникът се прозя и нахлупи шапка:
- Загадки, загадки. Е, време е за лягане! - Той излезе с бодра крачка.
- Какво ще правиш? - прошепна Темпъл.
- Някога щях да връхлетя там, без дори да се замисля за последствията, и щях да се омажа до лактите в кръв. - Лам взе чашата и се загледа в нея. - Но баща ми винаги казваше, че търпението е най-голямата добродетел. Човек трябва да е реалист за тези неща. Трябва.
- Е, какво тогава ще направиш?
- Ще изчакам. Ще помисля. Ще се приготвя. - Лам гаврътна поредната чаша и оголи зъби. - После ще се омажа до лактите в кръв.
Високи залози
- Подстригване? - попита Фоукин и вдигна добре отработената си подправена усмивка към огледалото. - Или нещо по-радикално?
- Махни всичко, коса, брада, колкото късо можеш.
Фоукин кимна, сякаш това от самото начало беше и неговата идея. В края на краищата клиентът винаги знае най-добре.
- Значи, мокро бръснене навсякъде.
- Не искам да оставям на копелето нищо, за което да се хване. Пък и май е малко късно да се притеснявам, че ще ме загрози, прав ли съм?
Фоукин се изсмя с престорен смях и се зае с работа. Гребенът с трудност си запровира път през оплетената четина на Лам, а кълцането на ножиците започна да накъсва тишината на малки равни интервали. Отвън разрастващата се тълпа ставаше все по-екзалтирана, шумът й - все по-силен, а с него настроението в стаята - все по-напрегнато. Сивите кичури се изтърколваха по чаршафа и падаха на пода, рисувайки интригуващи форми с очевиден и едновременно с това скрит и неразгадаем смисъл.
Лам ги разбута с крак.
- Къде отива всичко?
- Времето или косата ни?
- И двете.
- За времето аз бих попитал философ, не бръснар. За косата - бива изметена и изхвърлена на боклука. С изключение на някоя и друга къдрица, в случай че човек има близка до сърцето си дама, желаеща да притежава такава...
Лам хвърли поглед към тънкия силует на Кмета, застанала пред прозореца. С едно око следеше приготовленията на Лам, а с другото - ставащото на улицата.
Лам прихна звучно:
- Ами, в един момент е част от теб, в следващия - просто боклук.
- Отнасяме се с хората като с боклуци, защо не и с косата им?
- Май си прав за това - въздъхна дълбоко Лам.
Фоукин започна старателно да точи бръснача в ремъка. Обикновено клиентите обичаха подобни представления - проблясък от лампата в стоманеното острие, малко напрежение и драма преди предстоящото.
- Не прекалявай - каза Кмета.
Очевидно нямаше нужда от повече драма в ден като днешния. Фо-укин трябваше да си признае, че се страхуваше много повече от нея, от-колкото от Лам. Севернякът имаше вид на безмилостен убиец, но за него поне подозираше, че има някакви скрити принципи. За Кмета дори не се заблуждаваше, че може да има такива. Затова направи добре отработения си престорен поклон, прекрати точенето на бръснача, разбърка пяната в купичката, нанесе я по главата и брадата на Лам и започна да го бръсне с внимателни, добре премерени движения.
-Не те ли гложди отвътре, че винаги пораства отново? - попита Лам. - Не можеш я надви, нали?
- Нима същото не важи за всяка професия? Търговецът продава една стока и купува друга. Фермерът ожънва една реколта, за да засади нова. Ковачът...
- Убиваш човек, остава си мъртъв - прекъсна го Лам.
-Но. ако позволите да отбележа, без да се обиждате. убиецът рядко спира след първото убийство. Веднъж започнеш ли, винаги има още някой, когото трябва да убиеш.
Очите на Лам се извърнаха към тези на Фоукин в огледалото:
- Значи си философ все пак.
- На чисто аматьорски начала. - Фоукин отметна с енергично движение топлата кърпа от главата на Лам, разкривайки прясно обръснатата му, всяваща страхопочитание колекция от белези. През цялата си кариера на бръснар, включително трите години в наемническата дружина, не се беше натъквал на толкова млатена, кълцана или по друг начин малтретирана човешка глава.
- Хм. - Лам се наведе към огледалото, размърда кривата си челюст, после сбърчи изгърбения си нос, сякаш да се убеди, че именно неговият образ го гледа оттам. - На това му се казва лице на зло копеле, а?
- Ако позволите да отбележа, лицето е като палтото. Човекът под него и действията му го правят каквото е.
- Самата истина. - Лам вдигна очи към Фоукин, после отново се взря в огледалото. - И ето това е лицето на зло копеле. Направи каквото можа, спор няма. Не е твоя вината. Работиш с каквото ти се даде.