Червена страна
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-428-2
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червена страна». Краткое содержание книги:
Далечна страна е земя на духове – необятно тревно море, неприветлива, прашна пустош и жарко слънце. Кой би тръгнал да я прекосява, рискувайки да остави костите си в калта, или ушите си да се полюшват на врата на някакъв проклет дивак? Оказва се – всички. Бунтовниците, оцелели след потушеното в Старикланд въстание, бягат преследвани от инквизицията. Авантюристи от всички краища на Съюза се стичат към заветните планини, където потоците изобилстват от злато. Търговци и предприемачи са загърбили сивотата на миналото и са отправили обнадеждени погледи към новите земи. Наричат ги Червена страна – дива земя, където единственият закон е този на добре наточената стомана, а грешките се плащат с кръв. Но ако знаеш прекия път и с мъничко късмет... Темпъл е човек с множество таланти, десетки професии и завидната дарба да избира винаги лекия път, а това е важно, когато целият ти живот е минал в страх и бягство. Но накъде да побегнеш, когато лекият път те е отвел до кръстопът? В миналото си Шай Саут е вървяла по преките пътища към щастието и знае, че те не водят доникъде. Остава този през Червената страна. За Лам пътят е един – този, който го отдалечава от миналото. За беда в Червена страна можеш да погребеш всичко друго – приятели и врагове, мечти и надежди – но не и миналото си.
Мъртвите му бяха свидетели, беше толкова уморен. Провалите и съжаленията от миналото го теглеха надолу като вериги, които с всеки следващ ден и всеки дъх ставаха по-тежки. Това трябва да е последният му бой. Беше чул, че Далечна страна е място, където се сбъдват мечти. И дойде да търси щастието си, да спечели отново всичко, което беше изгубил, но намери само това. Глама Златния, могъщият главатар, героят от песните и бойните полета, човек, на когото се възхищават и от когото се страхуват, търкаля се в калта за развлечение на тези идиоти.
Наклон от кръста, свали рамото и направи един-два лениви замаха, само колкото да види как ще реагира другият. Добре се движеше той, този Лам, колкото и стар да беше. Не му беше за пръв път - добри рефлекси и стабилни движения, - не пилееше сили. Златния се замисли какви ли бяха неговите провали и съжаления. Преследването на какви мечти го беше довело в кръга.
„Ако можеш, остави го жив“, каза Папа Ринг, поредното доказателство колко заблуден беше, при все вечното си перчене за това колко си държал на думата. В такъв двубой човек няма избор, животът и смъртта са от двете страни във везните на Големия изравнител. В кръга няма място за милост, нито за колебания. От погледа на Лам разбра, че и той го знаеше. Веднъж влезеш ли в кръга, нищо отвъд очертанията му няма значение, ни минало, ни бъдеще. И нещата стават така, както стават.
Златния реши, че вече е видял предостатъчно.
Стисна зъби и се втурна през кръга. Старецът се измъкна добре, но той все пак успя да го закачи с юмрук в ухото и веднага след това стовари другия в ребрата му. Глухият удар разтърси ръката му чак до рамото, усети го във всяка става. Лам отвърна на удара, но той го изби с лекота. Следващата секунда двамата отново обикаляха по края на кръга, без да откъсват очи един от друг. През кръга премина остър порив на вятъра и обрули пламъците на факлите.
Старецът носеше на бой, движеше се спокойно, стабилно, не му личеше да изпитва болка. Явно ще трябва да го пречупи постепенно, парче по парче, да използва предимството на по-дългите си ръце. Никакъв проблем. Тепърва загряваше. Дъхът му се учести и започна да излиза с ръмжене, лицето му се изкриви в гневна гримаса. Всеки дъх наливаше сила, а всяко издишване изхвърляше колебания и несигурност. Целият срам, всичките разочарования се превърнаха в подпалка за пламъците на гнева му.
Той плесна рязко длани, направи лъжливо движение надясно и се втурна отново напред, този път още по-рязко, и успя да стовари два последователни удара в лицето на стария северняк. От кривия му нос бликна кръв и той залитна силно назад. Преди да успее дори да си помисли да отвърне, Златния вече отскачаше заднешком, а амфитеатърът кънтеше от овации, ругатни, смях и подновени залози на дузина различни езици.
Захвана се за работа. Имаше предимството на по-дългите ръце, на теглото и младостта, но те нямаше да са успокоение. Ще внимава. Ще играе на сигурно.
В края на краищата това е последният му бой.
- Идвам бе, копеле, идвам! - провикна се Пейн, докато вървеше към вратата, накуцвайки с болния си крак.
Дъното на камарата, това е той. От друга страна, всяка камара има нужда от дъно и може би той не заслужаваше по-горно място. Вратата се тресеше на пантите от ударите на онзи от другата страна. Трябваше да имат от онези малки прозорчета, през които да надзърне. Беше го казвал много пъти, но кой го слушаше него, най-отдолу на камарата. Сигурно не го чуваха от всичкия народ върху него. Ето защо в такива ситуации трябваше да дърпа резето докрай, да открехва едва вратата и да надзърта през процепа, за да види кой чука.
Оказа се някакъв стар пияница. Висок, кльощав, с посивяла коса, залепнала от едната страна на темето. Масивните му ръце трепереха силно. От едната страна на протритото му палто имаше голямо засъхнало петно от повръщано, а от другата - прясно.
- Искам да чукам - изграчи той и гласът му прозвуча като разцепването на гнило дърво.
- Желая ти успех - отвърна троснато Пейн и затръшна вратата.
Или по-скоро щеше, ако дъртакът не беше пъхнал ботуш между нея
и рамката и тя не отскочи назад.
- Казах, че искам да чукам!
- Затворено е.
- Какво? - Старецът изпъна шия и наведе глава към него. Явно освен пиян беше и глух.
Пейн отвори широко вратата и извика насреща му: