Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
Жан-Люк погледна още веднъж надвисналата грамада и потръпна. Тя можеше да стои там със седмици, но можеше да падне и всяка секунда. Небето над планината беше синьо и кристалночисто, но слънчевите лъчи не топлеха.
— Скот, остани тук и нека моторът да работи на малки обороти — извика той на Гавалан и пое тромаво през дълбокия сняг.
Фургонът на Марио Джинепа беше топъл и неуютен. Навсякъде бяха разхвърляни карти и диаграми, омазнени работни дрехи, груби ръкавици и предпазни каски. Това беше неговият офис и същевременно спалня. Той самият лежеше на леглото, напълно облечен, беше свалил само ботушите си. Беше висок и слаб четиридесет и пет годишен мъж с огромен нос, който обикновено беше зачервен от престоя на открито, но сега беше блед и някак странно издължен. При него стоеше заместник-бригадирът на втората смяна Енрико Банастазио, дребен чернокос мъж с черни очи и слабовато лице.
— А, Жан-Люк, радвам се да те видя — уморено промълви Джинепа.
— Аз също, mon ami — отвърна Жан-Люк, хвърли му загрижен поглед и разкопча пилотското си яке. Джинепа беше началник на „Белисима“ вече две години — дванадесет часа на работа, дванадесет почивка, два месеца на площадката, два месеца отпуск. За това време беше успял да разработи три петролни кладенеца с висок дебит, готвеше се да пусне в експлоатация и четвърти. — Като те гледам, плачеш за болницата в Шираз.
— Това не е толкова важно, по-добре да помислим за тая снежна грамада над главите ни… Аз…
— Трябва да се евакуираме и да оставим това stranzo11 в ръцете на Бога! — изрази категорично мнението си Банастазио.
— За Бога, Енрико! — раздразнено рече Джинепа. — Пак ти казвам, че можем да помогнем на Бога, ако Жан-Люк се съгласи да подаде ръка. Пиетро е съгласен… нали, Пиетро?
— Да — обади се от прага Пиетро и продължи да премята в устата си клечка за зъби. — Жан-Люк, аз съм израснал в италианските Алпи, в Аоста, познавам добре планините и лавините…
— Затова си толкова откачен! — вметна Банастазио.
— Що не се шибаш? — небрежно отвърна Пиетро и направи изразителен жест с пръст. — С твоя помощ лесно можем да изместим оня куп, Жан-Люк.
— Какво искате да направя?
— Ще вземеш Пиетро и ще се вдигнеш във въздуха, посока върха, северно от него — започна Джинепа. — Той знае къде точно трябва да хвърли снопче динамит, за да предизвика лавина в безопасна за нас посока.
— Ще видиш как всичкият този сняг ще изчезне! — ухили се щастливо Пиетро.
— Стига глупости! — намеси се Банастазио. — Това е страшно рисковано! Първо трябва да се евакуираме, а после пробвайте проклетия си динамит колкото щете!
Лицето на Джинепа се разкриви от болка, ръката му неволно се протегна към лявата страна на гърдите.
— Ако се евакуираме, трябва да прекратим работа, а това е…
— Какво е? Прекратяваме работа и толкоз! Ако не ти пука за твоя живот, помисли за другите! Пак повтарям, трябва незабавно да се евакуираме! А после динамита. Нали така, Жан-Люк?
— Така наистина е по-безопасно — отвърна внимателно Жан-Люк. Не искаше да разгневи болния си колега. — Казваш, че познаваш лавините, Пиетро… Тази колко време още ще се задържи?
— Подушвам, че може да се срине всеки миг. Отдолу вече се появиха пукнатини. Утре, а може би още тази вечер. Зная къде да я гръмна, за да останем непокътнати. — Очите му се насочиха към Банастазио и той заядливо добави: — Мога да го направя, независимо от мнението на това лайно!
Банастазио се изправи.
— Жан-Люк, моята смяна незабавно се евакуира, независимо от решението ви!
Джинепа изчака вратата да се захлопне зад гърба му и се размърда в леглото.
— Жан-Люк, вземи Пиетро и отивайте. Веднага!
— Първо ще евакуираме всички на сондаж „Роза“, като започнем с теб — твърдо отвърна Жан-Люк. — После ще хвърлим динамита. Ако се получи — продължаваме работа, ако не — на „Роза“ има достатъчно място да ви настаним временно заедно с всичките ви такъми. Всяка смяна има по девет човека, освен това имате шест-седем иранци, които работят в кухнята, нали?
— Така е, но пак ти казвам, че няма нужда да се евакуираме — изтощено повтори Джинепа.
Жан-Люк се обърна към Пиетро и заповяда:
— Кажи на хората да си вземат само най-необходимото и да бъдат готови!
Пиетро се поколеба и погледна Джинепа:
— Да или не?
11
Лайно (ит.) — Б.пр.