Войната на вярата
- Автор: Модезит-младши Л. Е.
- Серия: Войната на вярата #1
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Здравка Ефтимова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Войната на вярата». Краткое содержание книги:
— Не съжалявай. По-добре да имам синина, отколкото да съм мъртъв. — Лайъм погледна към командира. — Новият зареждащ механизъм на установка едно е сериозно повреден и изисква много работа. Вторият би могъл да ни служи още една мисия. Може би.
— В станцията разполагат с още един комплект. Виж дали ще успееш да ги монтираш на борда. Компанията има грижа да преминат през редовните полеви изпитания. — Джеймс се усмихна кисело. — А ние трябва да се заемем с ремонта и на ред други неща. Следователно скоро няма да ни изпращат другаде.
Офицерът по въоръжението хвърли поглед към екраните.
— Онези възвращенци са луди. Защо предприемат такива самоубийствени челни удари?
Луди ли? Трайстин не беше на същото мнение, ала не каза нищо, защото знаеше, че капитанът следи разговора.
— Не мисля така, Лайъм — намеси се Джеймс. — Човек би могъл да изпита уважение към тях, те извършват нещо достойно.
Трайстин потрепера. Уважението едва ли би могло да утеши някого и думите на командира го подразниха. Дразнеха го и червените светлини на индикаторите.
— Командире, акумулаторите паднаха. Не функционират датчиците в задния край на кораба. — Лейтенант Десол се запита кога ли се бе случило това.
— Заведи ни у дома, лейтенант.
— Да, сър.
— Кейко, би ли изпратила някой да ни донесе чай, ако е останал здрав самовар?
— Това може да отнеме малко време, сър, докато сглобим самовара.
С петдесет процента мощност и без акумулатори, „Уилис“ успя да докрета до орбиталната контролна станция от системата Парвати.
Джеймс отпиваше малки глътки зелен чай и седеше отпуснато. Очевидно беше съвсем спокоен.
Трайстин също посръбваше от чая, но косата му бе настръхнала; струваше му се, че вони, сякаш се бе упражнявал дни наред върху пътеката за бягане на място при високи стойности на g.
След като най-после осъществи мекото кацане на „Уилис“ на стенд Епсилон четири, положи огромни усилия да не трепери във влажната си пилотска униформа.
Отново изтри челото си. Вече бе изтекъл повече от час след изстрелването на последното торпедо, а Трайстин все още се потеше.
— Хайде да тръгваме за разбор на изпълнената мисия, лейтенант. След това ще отсъствам от кораба за известно време — обяви Джеймс. — Ти изпрати по мрежата онзи доклад във връзка с акумулаторите, нали?
— Да, сър. Изпращах по един доклад след всяка мисия. Изаки въобще не иска да ми вижда физиономията.
— Добре. — Джеймс се усмихна, но този път усмивката му не беше нито широка, нито момчешка.
Трайстин вдигна вежди.
— След разбора на мисията ще се срещна със старши маршал Ковалик — продължи капитанът. — Така че вероятно ще се забавя. Ти се върни на кораба да смениш Лайъм. Той трябва да действа бързо, за да смени зареждащите механизми и да попълни запасите на кораба с гориво и боеприпаси.
— Да, сър. — Трайстин имаше известна представа какво възнамеряваше да стори майор Джеймс Сазаки с командира на контролната орбитална станция, затова се радваше, че няма да присъства на разговора. Командир Френкел вероятно също нямаше да се задържи още дълго на станцията.
Механизмите за зареждане на торпедните установки бяха друг въпрос. Трайстин се запита какво ли още бе скрито на борда на „Уилис“.
38.
„… Колкото повече знания и мощ натрупват различните култури, толкова по-голям става конфликтът между вярата и разума. Хората не само са придобили посредством модерните технологии способностите на древните богове да хвърлят мълнии, да лекуват или да унищожават; те са ги използвали и сега знаят, че за това не се изисква никаква святост. Те могат да твърдят, че достатъчната мощ определя съдбата.
Проблемът със съвременните технологии е, че те носят достатъчна отплата не само на способните хора, но дават мощ и на по-малко способните техни събратя. Човек, който не може да проумее същността на компютъра или на електронната информационна мрежа, е в състояние да унищожи онези, които могат и които са били възнаградени за своите умения.
И все пак, ако всеки индивид получи и овладее властта в неговата или нейната собствена сфера, малцина индивиди ще оцелеят. Като поставя властта в ръцете на по-висше същество — тоест божество — и я поверява на някаква сила, по-голяма от отделния индивид, или дори я влага във вярата, че общността е по-важна от индивида, човекът стига до следното: всеки отделен индивид изразява вяра в необходимостта от съществуването на обект, по-велик от амбициите и апетитите на отделната личност. Тази вяра… позволява на индивида да се въздържа и да не упражнява властта, съсредоточена в ръцете му, но същевременно тя поставя същия този индивид на благоволението на онези, които не изповядат същата вяра.