Войната на вярата
- Автор: Модезит-младши Л. Е.
- Серия: Войната на вярата #1
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Здравка Ефтимова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Войната на вярата». Краткое содержание книги:
Трайстин огледа внимателно обобщената информация, след това подаде координатите на системата с параметрите за насочване на торпедния огън.
— Координатите на целта са установени и подадени в системата, сър.
— Прието, лейтенант.
Подобни на привидения образи блеснаха, плъзвайки се встрани от троида — бяха повече от дузина; след миг още една вълна от разузнавателни бойни съдове на възвращенците излетя от скритите херметизационни камери на огромния кораб — общо пет на брой, но само три корвети останаха пред кръстосвачите.
Трайстин кимна — знаеше, че подобните на привидения крила на параглайдерите се насочваха към Мейра. Те бяха неуловими, буквално прозрачни за радарите и в края на битката контролният модул би трябвало да се поздрави с успех, ако засечеше дори половината от тях.
— Задържат тук разузнавателните кораби, за да ни попречат да преследваме глайдерите — изрече тихо Джеймс, после попита: — След колко време ще започнем да изстрелваме торпедата?
Трайстин отново направи изчисления и изпрати светкавично получените данни до командира.
— Те ще пристигнат по-бързо при нас, маневреността им е по-голяма. — Командирът замълча и след малко добави: — Офицер по боеприпасите, приготви торпедата за стрелба. Враговете нахлуват срещу нас.
— Торпедата са готови, сър — в гласа на Лайъм се промъкнаха скърцащи нотки; това се дължеше на факта, че гласовите вибрации бяха трансформирани в нервно-електрически импулси.
— Лейтенант, поемете командването на кораба. Заемете позиция, откъдето според изчисленията ви трябва да започнем стрелбата. Унищожете колкото е възможно от вражеските кораби, докато стигнем там. Стандартните торпеда ще бъдат изстрелвани със скорост два пъти по-висока от нормалната.
Трайстин забеляза, че командирът нито затвори очи, нито се отпусна.
— Да, сър. Поемам управлението на кораба. Торпедата ще бъдат изстрелвани със скорост два пъти по-висока от нормалната.
Трайстин незабавно започна да снижава притока на енергия към двигателите, намалявайки ускорението с пет процента. Провери акумулаторите, но колебанията при подаването на мощност от тях макар и по-малки, отново се забелязваха. Защо трябваше „Уилис“ да изстрелва торпедата с два пъти по-висока скорост от нормалната? Това можеше да почака за по-късно.
Трайстин огласи за пореден път познатото предупреждение:
— Всички членове на екипажа да заемат креслата и да сложат предпазните колани. Всички членове на екипажа…
— По дяволите…
Може би бе прозвучал гласът на Албертини, но Трайстин не му обърна внимание, намали наполовина енергията, подавана на предпазните щитове и издигна „Уилис“ над равнината, където преди минути се бе разиграла битката в космоса. Засили притока на енергия към акумулаторите, докато те регистрираха сто процентна годност, след това бавно намали ускорението.
Два от разузнавателните кораби на възвращенците се отклониха от единната формация и се насочиха към „Уилис“. Трайстин продължи да издига кръстосвача в продължение на една минута, после насочи носа му към троида, макар че за тази маневра му беше необходимо повече време… но това не го тревожеше. Нямаше защо да се безпокои за изоставането — в космоса то не беше от голямо значение.
Трайстин продължи да разучава разузнавателните кораби на възвращенците. Гледаше ги внимателно…
Когато се появи първото проблясване на дисплея с фина настройка, той започна незабавно да действа.
— Подгответе се за пълна неподвижност в креслата! Сложете предпазните колани!
— По дяволите…
Още преди Албертини да завърши цветистата ругатня, Трайстин прехвърли натрупаната в акумулаторите мощност към помощните двигатели и наклони носа на крайцера още повече, като се надяваше, че изчисленията му са правилни. Разузнавателните кораби не разполагаха с подобрени помощни двигатели и акумулатори. Той елиминира изкуствената гравитация и подаде спестената от това енергия за постигане на по-голямо ускорение.
Ускорението го притисна в пилотското кресло и той облегна гръб назад, наблюдавайки как торпедата проблясваха, докато връхлитаха срещу „Уилис“.
— Първо торпедо, огън!
— Второ торпедо, огън!
Беше спестил достатъчно енергия, за да я пренасочи към предпазните щитове. „Гравитацията“ в пилотската кабина надвишаваше съвсем малко нормалната стойност, но натискът, който усещаха, се дължеше единствено на ускорението.