Войната на вярата
- Автор: Модезит-младши Л. Е.
- Серия: Войната на вярата #1
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Здравка Ефтимова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Войната на вярата». Краткое содержание книги:
— Спуснете предпазните щитове! Изключете чувствителните към шоков удар системи! — обяви лейтенантът, след като вече ги бе спуснал, а „Уилис“ се бе насочил срещу кораба-троид. Трайстин изчисли времето, когато трябваше да очакват ударната вълна, след това отмени заповедта за изключване на чувствителните спрямо шоков удар системи, готов отново да го обяви по мрежата.
Не ги обстрелваха с торпеда, в близост до „Уилис“ нямаше разузнавателни възвращенски кораби, макар че един от ятото разузнавателни съдове се бе изплъзнал на „Мишима“, а други два не се виждаха на екраните.
— След минута стандартно корабно време ще стигнем мястото за стрелба с тежките торпеда — обяви Трайстин.
— Прието. Време е за тежките. — Командирът се свърза по мрежата с Лайъм. — Задръж обикновените торпеда готови за стрелба и зареди тежките червени.
— Зареждам първите две червени торпеда, командире. Третото и четвъртото са готови за стрелба.
Червените торпеда — оръжия, които унищожаваха корабите-троиди — изискваха едновременни координирани действия между офицера, отговарящ за боеприпасите и пилота, поел управлението на кораба. Това не беше необходимо при обикновените торпеда, с които се обстрелваха корветите, кръстосвачите и разузнавателните кораби. Трайстин разбираше, че офицерите, отговорни за въоръжението, също преминаваха през интензивно обучение и строг подбор. След събитията, последвали Измирането, коалицията бе фетишизирала проблема с ядрените оръжия, които унищожаваха материята.
— Уведоми ме, когато червените торпеда бъдат готови за изстрелване, офицер.
— Прието, сър.
На екрана „Уилис“ се бе придвижил по-близо до голямото пулсиращо петно, което беше корабът-троид на възвращенците.
— Намираме се на позиция 0,5, откъдето трябва да се осъществи стрелбата — обяви Трайстин.
— Поемам управлението, лейтенант.
— Прието, поемате управлението, сър.
— Червено торпедо едно е готово за стрелба — гласът на Лайъм беше спокоен, с металически, скърцащи нотки.
— Възпламени червено торпедо едно — заповяда Джеймс.
— Червено торпедо едно е изстреляно — отговори Лайъм.
— Червено торпедо две, огън!
— Червено торпедо две е изстреляно.
Трайстин преглътна и зачака презареждането на установките, което при червените торпеда отнемаше повече време.
Джеймс изглеждаше спокоен, после подаде команда.
— Червено торпедо три, огън!
— Торпедо три е изстреляно.
— Червено торпедо четири, огън!
— Торпедо четири е изстреляно.
— Започни стрелба със стандартни торпеда.
— Изпълнено е, сър.
— Спусни предпазните щитове!
— Предпазните щитове са спуснати, сър! — отговори Трайстин.
— Изключете чувствителните на шоков удар системи на кораба!
— Заповедта е изпълнена, сър.
Трайстин почувства налягането, когато Джеймс отклони „Уилис“ от поетия курс, отдалечавайки се с повишено ускорение от кораба-троид. Кръстосвачът трябваше да избегне възможен сблъсък с големи късове, получени в резултат от разпадането на троида, тъй като „Уилис“ се движеше по-бързо от огромния кораб на възвращенците. Но се налагаше траекторията на троида да бъде наблюдавана непрекъснато, защото беше опасно друг боен съд да пресича предварително програмирания курс на подобен род кораби — екипажът на кръстосвача щеше да извършва наблюдения през следващите няколко дни. След това нямаше да има нужда.
Трайстин се огледа. Всичките екрани бяха угаснали, контактите с външния свят бяха прекъснати и пилотската кабина приличаше по-скоро на ковчег; функционираше единствено системата за рециклиране, която леко съскаше; действаха и холографските дисплеи, подаващи данни за вътрешното състояние на „Уилис“. Лейтенантът изтри чело, после погледът му пробяга по угасналите квадратни кутии с червеникав цвят, където иначе светеха визуалните дисплеи; след това Трайстин задейства връзката на вградения си нервен чип с екрана за външната обстановка, появил се в съзнанието му — на него видя пунктираните линии, очертаващи траекторията на огромните торпеда, които приближаваха към троида.
В момента, когато те трябваше да ударят огромния кораб-майка, не се случи нищо. Единствено пунктираните линии по дисплея изчезнаха. Трайстин зачака „Уилис“ да се разтресе… да се залюлее… но нищо не стана.