По-кротко лейди!
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «По-кротко лейди!». Краткое содержание книги:
Лейди Ема Уелс-Финч, твърде благонравната директорка на английско девическо училище, е жена с мисия – тя разполага само с две седмици, за да погуби репутацията си. Когато пристига в Тексас с развети поли, строго насочен чадър и прекрасни чувствени устни, от които се сипят заповеди, тя твърдо вярва, че само едно нещо може да я спаси от домогванията на надутия, превзет и тесногръд херцог Бедингтън: пълен и абсолютен позор.
ЕДНО ЛОШО МОМЧЕ ОТ ТЕКСАС
Световноизвестният голфър и плейбой Кени Травълър от дете е свикнал да получава всичко, което поиска, а сега е отстранен от любимия си спорт. Само едно нещо може да спаси кариерата му – пълна и абсолютна почтеност!
За нещастие, той е изнуден да бъде шофьор на властната, прекалено целеустремена лейди Ема, която на свой ред е твърдо решена да овършее всички кънтри барове, студиа за татуировки и е готова на нещо по-лошо… много по-лошо.
Когато един страхотен мъж, който не може да си позволи още един скандал, се срещне с една твърдоглава жена, решена да предизвика скандален фурор, може да се случи всичко. Но любов? Това е невъзможно. Това е възмутително. Това е… неизбежно!
— Не разбирам за какво говориш.
— Май започвам да го вярвам. – Обърна се към Скийт, а Кени се нахвърли върху Тед.
— Какво, по дяволите, иска да каже?
Теди го изгледа съжалително, сякаш той беше на трийсет и три, а Кени на двайсет и две.
— Просто повтаря това, което винаги е твърдял през годините – че в живота има много по-важни неща от голфа.
Що за отговор бе това?
Кени бе толкова объркан, че му се искаше да крещи, но не можеше да го направи, затова стисна зъби, грабна айрън номер седем и успя да изпрати топката си на пет ярда* над грийна.
[* Един ярд е равен на 0,9144 м. – Б. пр.]
Междувременно Ема продължаваше да го игнорира. Усмихваше се на Тед, засмя се на една от шегите на Дали, наблюдаваше внимателно Скийт и бъбреше оживено с Франческа. Малкото пъти, когато погледна към него, лицето и имаше затворено и отчуждено изражение, сякаш искаше да се дистанцира от него. Това го караше да изпитва вина и едновременно с това разпалваше гнева му.
Поредната ръкавица за голф бе влажна, а ризата му – плувнала в пот, когато вторият му удар по дупка номер осемнайсет завърши с пълен провал, запращайки топката в ръфа*. Не можеше да позволи на Дали да го победи. Ако това стане, ще излезе, че Дали е бил прав в преценките си за него, като че ли отстраняването му от игра е било съвсем справедливо. През целия си живот Кени бе вършил само едно нещо както трябва, а сега и в него се проваляше.
[* Ръф в голфа е неравната част на игрището. – Б. пр.]
Вторият удар на Дали изпрати топката точно в средата на феъруея. Кени изтри с ръка потта от очите си, опитвайки се да пренебрегне бурята в стомаха си. Трябваше да измъкне топката от ръфа, за да я доближи до флагчето. Необходим беше само един страхотен удар. Само от това се нуждаеше, за да изтрие самодоволното изражение от лицето на Дали. Един страхотен удар.
Тед му подаде клина* . Кени зае стойка, замахна със стика и точно в този момент Ема кихна. Това го разсея и той удари твърде ниско под топката, която закачи предната част на грийна и се спря на цели трийсет фута под флагчето.
[* Клиновете, които са подходящи за употреба в пясъчния бункер, са специален вид айръни – по-тежки и по-къси от останалите. Те не са толкова плоски и удрят топката по-високо. – Б. пр.]
Кени удари яростно главата на стика в земята, не си бе позволявал подобен гневен изблик на игрището за голф, откакто бе на седемнайсет. Дали вдигна нещастния стик, счупи го на две и го пъхна в торбата на Кени. Сякаш искаше да каже: „Смятам, че този стик повече няма да ти трябва”.
— Струва ми се, че малко си понапълнял – изтъкна ненужно Тед.
Дали не каза нищо.
Франческа попита Ема дали е успяла да открадне от Патрик рецептата за лимоновия му кейк. Защо не се ометат от тук! Защо тези жени не подкарат проклетата, шумна, дрънчаща количка ведно с подскачащите черешки и не се пръждосат по-далеч от тук!
Кени хвърли клина на Тед и закрачи гневно към грийна. За всичко беше виновна Ема! Ако не се бе появила, той щеше да се вземе в ръце. Но ето че тя се мъдреше тук и като че ли го изсмукваше докрай. Също както някога майка му.
И тогава се случи чудо. Вятърът подхвана топката на Дали и я отнесе. Тя тупна също толкова далеч от флагчето, както и тази на Кени.
— Е, едва ли може да има по-жалки удари – промърмори Дали, сякаш изобщо нямаше значение.
Но за Кени имаше огромно значение. И двамата имаха добри удари на пътинг грийна, но Дали действаше по-грубо, а ударите на Кени се смятаха за безупречни. За пръв път от началото на кръга Кени се изпълни с увереност. Пътът* му щеше да е ниво.
[* Лек удар на пътинг грийна, за да се вкара топката в дупката. – Б. пр.]
Дали посочи към малкия дървен мост, водещ към осемнайсетия грийн, и напомни на Франческа, че количката няма да може да мине оттам.
— Няма проблем – безгрижно отвърна жена му. – Не е зле с Ема да се поразтъпчем, нали, скъпа?
Ема не каза нищо и Кени се запита дали тя има представа, че всичко е заложено на карта. Докато слизаше от количката, слънцето се отрази в златната венчална халка, която той бе сложил на пръста й. Припомни си изражението й, когато произнасяха брачните си клетви – трогателна смесица от сериозност и трепетно вълнение. Изведнъж се изпълни с желание да я грабне в прегръдките си и да я увери, че няма да позволи нищо и никога да я нарани.
Зад него сандалите на жените потропваха по дъските на моста, докато преминаваха по него на път за грийна. Кени чу Франческа да обяснява, че това е последната дупка и резултатът на съпрузите им е равен, и след цялото това време изходът на играта ще зависи от състезанието на пътинга. Накрая заключи дълбокомислено, че това е най-абсурдната игра.