Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Каин и Авел [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Каин и Авел [bg]

Электронная книга - «Каин и Авел [bg]». Краткое содержание книги:

Уилям Лоуел Каин и Авел Розновски, първият син на милионер от Бостън, вторият — имигрант поляк без пукнат грош в джоба; двама мъже, родени в един и същи ден на двата края на света, но орисани да кръстосат пътищата си в безпощадната битка за богатство. Великолепен разказ, обхващащ период от шейсет години и двама силни мъже, свързани от всепоглъщаща омраза и предопределени да се спасят, но и да се унищожат взаимно. Арчър притежава разказваческа дарба, която може да се опише единствено като гениална. Дейли Телеграф Разказвач от класата на Александър Дюма! Книгите на Джефри Арчър са бестселъри навсякъде по света. Първият от романите му „Нито пени повече, нито пени по-малко“ веднага се увенчава с успех. Други по-известни заглавия са: „Четвъртата власт“, „Въпрос на чест“, „Тревата там е по-зелена“. През 1992 г. по случай рождения ден на кралицата Джефри Арчър е удостоен с пожизнена титла „Пер“.   Джефри Арчър е майстор разказвач, автор на десет романа, превърнали се навсякъде по света в бестселъри. Първата му книга — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, веднага се увенчава с успех. Сетне излиза изпълненият с напрежение, ужасяващ трилър „Да кажем ли на президента?“, последван от великолепния бестселър „Каин и Авел“. След това са издадени първият му сборник разкази „Колчан, пълен със стрели“ и „Блудната дъщеря“ — прекрасно продължение на „Каин и Авел“, както и „Пръв сред равни“, определен от вестник „Скотсман“ като най-добрия роман за парламента, писан след Тролъп, „Въпрос на чест“, вторият сборник разкази „Обрат в сюжета“ и романите „Полетът на гарвана“ и „Разбойническа чест“. „Дванайсет червени херинги“, третият сборник разкази на Арчър, е последван от романите „Четвъртото съсловие“ и „Единайсетата Божия заповед“. През 1977 г. излиза и сборник с избрани разкази на писателя. Джефри Арчър е роден през 1940 г. и завършва училището „Уелингтън“ и колежите „Съмърсет“ и „Брейзноуз“ в Оксфорд. В началото на 60-те години се състезава на сто метра в националния отбор на Великобритания, а през 1969 г. печели извънредните избори в Лаут и влиза в Камарата на общините. Пише първия си роман — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, през 1974 г. От септември 1985 г. до октомври 1986 г. е заместник-председател на Консервативната партия, а през 1992 г., по случай рождения ден на кралицата, получава пожизнената титла „пер“. Живее в Кеймбридж заедно със съпругата си и двамата си синове.
1 ... 124 125 126 127 128 129 130 131 132 ... 228
Перейти на страницу:

Не се изненада, че и досега останалите хотели се управляват зле, в някои случаи от измамници, ала заради огромната безработица в страната почти всички работещи в тях го посрещнаха едва ли не като спасител на хотелската верига. Реши, че е излишно да уволнява наред, със замах, както бе направил непосредствено след пристигането си в Чикаго. Мнозина от онези, които знаеха с какво се слави и се страхуваха от подхода му, вече бяха напуснали. Беше неизбежно някои глави да хвръкнат и те винаги бяха прикрепени към вратовете на хора, работили дълго в хотелска верига „Ричмънд“ и неспособни да се откажат да бъркат в кацата с меда само защото, видите ли, Дейвис Лерой бил мъртъв. Авел установи, че в много случаи е достатъчно да премести хората от един хотел в друг, та те да заработят поновому.

В края на първата година, откакто той бе станал председател на управителния съвет, персоналът в хотелите бе съкратен наполовина и загубите възлизаха едва на сто хиляди долара. Сред ръководния състав почти нямаше текучество — увереността на Авел в бъдещето на веригата беше заразителна.

Той си постави за задача през 1932 година да приключи без загуби. Знаеше, че единственият начин да постигне такова бързо подобрение е да остави директорите сами да носят отговорност за поверения им хотел, като им дава процент от печалбата, както Дейвис Лерой бе направил с него при постъпването му в чикагския „Ричмънд“.

Обикаляше от хотел на хотел, без да се застоява в някой повече от три седмици. Ако не броим Джордж, вторите му очи и уши в Чикаго, не съобщаваше на никого кой хотел му предстои да посети. Колкото и да бе изтощително, месеци наред пътуваше надлъж и шир из страната и се връщаше в Чикаго колкото да се види със Зофя или Къртис Фентън.

След като направи цялостна оценка на финансовото състояние на веригата, му се наложи да вземе и други неприятни решения. Най-крайното бе да затвори временно двата хотела — в Мобийл и Чарлстън, които губеха толкова много пари, че нищо чудно през тях безнадеждно да изтечеше спечеленото от другите хотели във веригата. Персоналът в останалите хотели видя как балтията пада и заработи още по-усърдно. Всеки път, когато се върнеше в тесния кабинет в пристройката на „Ричмънд“ в Чикаго, Авел заварваше цяла купчина докладни, които не търпяха отлагане — спукани тръби в тоалетните, хлебарки по кухните, кавги по ресторантите и неизбежните недоволни посетители, заканили се да съдят един или друг хотел.

Хенри Осбърн отново се появи в живота му с твърде навременното предложение застрахователно дружество „Грейт Уестърн“ да изплати застраховка от седемстотин и петдесет хиляди долара за изгорелия хотел, тъй като се бе установило, че Авел няма никаква връзка с Дезмънд Пейси и не е участвал в подпалването на чикагския „Ричмънд“. Особено много бе помогнал лейтенант О’Мали. Авел си даде сметка, че му дължи не само един млечен шейк. Съгласи се с определената сума на застраховката, понеже смяташе, че тя е съвсем реална, но Осбърн го посъветва да поиска повече пари и да му даде процент от разликата. Авел може и да си имаше недостатъци, но сред тях не бе подкупността, и след тази случка си имаше едно наум за Осбърн. Щом той бе готов на бърза ръка да предаде фирмата, където си вадеше хляба, със сигурност щеше да закопае, без да му мигне окото, и Авел, ако това му отърва.

През пролетта на 1932 година Авел се поизненада, когато получи мило писмо от Мелани Лерой, далеч по-сърдечно от някогашното й държание. Той бе поласкан и дори развълнуван и й звънна, за да я покани на вечеря в „Стивънс“, решение, за което съжали още щом влезе в ресторанта и видя Зофя — простодушна, непринудена, капнала от умора, уязвима. За разлика от нея Мелани беше ослепителна в дългата тревистозелена рокля, която не оставяше съмнения как точно ще изглежда тялото й, ако роклята бъде свалена. Очите й изглеждаха по-зелени и прелестни от всякога.

— Наистина се радвам, Авел, че изглеждаш толкова добре — отбеляза тя, докато сядаше насред ресторанта, — пък и за никого, разбира се, не е тайна какво постигна с хотелска верига „Ричмънд“.

— С хотелска верига „Барон“ — поправи я Авел.

Младата жена поруменя.

— Не знаех, че си сменил името.

— Да, още миналата година — излъга той.

1 ... 124 125 126 127 128 129 130 131 132 ... 228
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)