![Английският шпионин [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/1/9/anglijskiyat-shpionin-bg-download.jpg)
Английският шпионин [bg]
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #15
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542615866
- Переводчик: Венера Атанасова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Английският шпионин [bg]». Краткое содержание книги:
Резето изхвърча, вратата се плъзна настрани и се показа дулото на оръжие. Катерина го позна по очертанията: автомат АК-47 с шумозаглушител на цевта. Познаваше го добре. Това бе първото оръжие, с което бе стреляла в лагера. Великият автомат „Калашников“! Освободителят на потиснатите! Дулото бе насочено нагоре под ъгъл от четиресет и пет градуса. Катерина нямаше друг избор, освен да чака, докато то се сниши към Маделин. Тогава тя замахна с косата и я стовари с цялата сила, която ѝ бе останала.
На двеста метра оттам, приклекнал зад една каменна стена в западния край на фермата на Джими Фейгън, Габриел показа есемеса на Кристофър. Келър веднага подаде глава над стената и видя присветването на дуло пред плевнята. Четири присветвания, четири изстрела — повече от достатъчно, за да отнемат два човешки живота. Ожесточен обстрел от автомат го накара отново да се сниши. С пламтящи от ярост очи, той сграбчи Габриел за предницата на якето и изкрещя:
— Стой тук!
Кристофър се прехвърли над стената и изчезна от полезрението му. Алон остана да лежи още няколко секунди, докато куршумите се сипеха около него. После скочи и се втурна през тънещото в мрак пасище. Той тичаше към една кола на заснежен площад във Виена. Тичаше към смъртта.
Ударът, който Катерина нанесе по врата на държащия автомата мъж, почти го обезглави. Въпреки това, той успя да произведе изстрел, преди тя да изтръгне оръжието от ръцете му — изстрел, който уцели балите сено на няколко сантиметра от главата на Маделин. Катерина бутна настрана умиращия и бързо стреля два пъти в гърдите на втория мъж. Четвъртия куршум изстреля в почти обезглавения човек, чието тяло конвулсивно потрепваше в краката ѝ. Според жаргона на СВР, това беше контролен изстрел. Беше също така проява на милосърдие.
Когато стрелбата приключи, Маделин смъкна черната качулка от главата си. Ръцете ѝ все още бяха вързани. Катерина сряза тиксото и ѝ помогна да се изправи. Навън сражението бе в разгара си. От тяхната позиция — по средата на хълмистия имот, се виждаха ясно светлите ивици от трасиращите куршуми. Две фигури си проправяха път през пасищата от запад под тежкия обстрел от няколко позиции. Друг мъж стоеше неподвижен на верандата на далечната фермерска къща, като наблюдаваше зрелището, сякаш то бе устроено за личното му забавление. Катерина предположи, че двамата мъже, които приближаваха от запад, бяха Габриел Алон и Кристофър Келър. А човекът на верандата беше Куин.
Тя дръпна Маделин на земята. След това се отпусна на коляно и изстреля четири куршума към един от хората на Еймън. Мигновено стрелбата от тази позиция секна. Още четири куршума елиминираха втори член на екипа на Куин и само един добре прицелен изстрел ликвидира трети. Позата на Куин вече не беше толкова безстрастна. Катерина изстреля няколко куршума към него, принуждавайки го да се скрие в къщата. После се обърна към Маделин, но нея я нямаше.
Тя се препъваше надолу по склона на хълма към Алон и Келър, уморена и залитаща, като внезапно оживяла парцалена кукла. Катерина ѝ извика да залегне, но без никакъв успех — страхът от опасността бе сграбчил здраво Маделин. Катерина се обърна да погледне за Куин и точно тогава я уцели куршумът. Беше отличен изстрел, който я прониза право в гърдите. Тя почти не усети удара, нито почувства болка. Младата жена падна на колене, ръцете ѝ увиснаха безжизнено край тялото, главата ѝ се килна назад, с лице към черното небе. Докато се свличаше на влажната земя на Южна Арма, Катерина си представи, че се дави в езеро от кръв. Една ръка се опита да я издърпа на повърхността. После ръката я пусна и тя потъна в небитието.
Стрелбата бе приключила, когато Маделин рухна в ръцете на Габриел. Келър захвърли автомата и въоръжен само с глока, се втурна през пасището към къщата на Джими Фейгън. Задната фасада бе надупчена от куршумите и вятърът издуваше завесата през отворената врата. Кристофър притисна буза в тухлената стена, ослушвайки се за някакъв звук от вътрешността, след това с едно завъртане се озова вътре с насочен напред пистолет. Понечи да стреля по Джими Фейгън, но спря, когато забеляза изцъклените му очи и дупката от куршум в средата на челото му. Келър бързо претърси къщата, но никъде не откри Еймън Куин. За пореден път той мъдро бе избягал от бойното поле. „Куин — помисли си Кристофър — ще умре някой друг ден.“