Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Трескав блян [bg]
Трескав блян [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Трескав блян [bg]

Электронная книга - «Трескав блян [bg]». Краткое содержание книги:

Вълнуващ нов прочит на вампирския мит от автора на „Песен за огън и лед”! Сред мъглите на Ню Орлиънс, по бавните води на Мисисипи, сред плантациите на Американския юг се надига ужас. Едно същество на нощта търси начин да спаси своя народ. Един капитан сключва сделка с мрака и в замяна получава възможност да осъществи мечтите си и да построи най-бързия и най-красив параход, който някога е плавал по реката. Действието в романа на Джордж Р. Р. Мартин „Трескав блян” се развива в САЩ малко преди Гражданската война. В южните щати все още има робство, а цената на човешкия живот понякога се оказва е твърде ниска. Това са времена на кръв и страдание, но и времена на чест и лоялност. Капитан Абнър Марш е на път да стане поредната жертва на този жесток свят, след като почти всичките му кораби са унищожени. Спасението идва в лицето на Джошуа Йорк – мистериозен инвеститор, който никога не се показва през деня. Предложението на този странен благодетел е твърде добро, за да бъде отклонено. То обаче си идва с цена, която Абнър Марш ще трябва да плати. В „Трескав блян” Джордж Р. Р. Мартин разказва една история, която може да съперничи на най-добрите примери от готическата литература. Спазвайки всички канони на този жанр, писателят е създал роман за човешката свобода, за различията и предразсъдъците, за правото на избор и за непостижимото съвършенство, което, макар и винаги да ни убягва, никога не спира да ни привлича.
1 ... 123 124 125 126 127 128 129 130 131 ... 169
Перейти на страницу:

- Ако ще ме убиващ давай, опитай - каза той. - Писна ми от игрички.

- Да ви убия? - възкликна с усмивка Жулиж. - Но, капитане, мислех да ви поканя на вечеря!

На масичката между двете големи кожени кресла стоеше сребърен поднос. Дамон вдигна похлупака и разкри чиния с пържено пиле и зеленчуци, друга с репички и лук и парче ябълков пай, полят със сирене.

- Има и вино. Моля ви да седнете, капитане.

Марш изгледа храната и я подуши.

- Тоби е жив? - попита той, уверен в преценката си.

- Разбира се - отвърна Жулиж. - Ще седнете ли?

Капитанът пристъпи нервно. Не разбираше какво е намислил Дамон, но само след миг реши, че не му пука. Може би в храната имаше отрова, но в това липсваше логика. Разполагаха и с по-лесни начини да го погубят. Седна и си взе от пилешките гърди. Още бяха топли. Захапа ги лакомо и едва сега си спомни от колко време не е случвал на добра храна. Може би всеки момент щеше да умре, но поне нямаше да го направи на празен стомах. Дамон Жулиж, сияещ в кафявия си костюм и златната си жилетка, наблюдаваше как Марш се храни, с усмивка на бледото си лице.

- Вино, капитане? - попита той, напълни две чаши и отпи с елегантен жест от своята. Когато Абнър Марш омете и пая, отпусна се на стола, оригна се и намръщи лице като стафида.

- Хубава вечеря - каза той неохотно. - А сега - защо съм тук, Жулиж?

- Онази нощ си тръгнахте твърде ненадейно, капитане. Опитах да ви кажа, че само искам да поговорим, но вие не ми повярвахте.

- По дяволите, точно така, не вярвах - призна Марш. - И сега не вярвам. Ама нямам какво толкова да кажа за този случай, така че говори.

- Вие сте смел, капитан Марш. Силен сте. Възхищавам ви се.

- Едва ли съм ти от голяма полза.

Жулиж се засмя. Смехът му бе истинска музика. Тъмните му очи сияеха.

- Забавно - каза той. - Какво празнословие.

- Не знам защо опитваш да ми се мазниш, но това няма да ти направи услуга. Дори с всичкото пържено пиле на света няма как да забравя какво направи с проклетото бебе и с господин Джефърс.

- Изглежда забравяте, че Джефърс тъкмо ме бе пронизал с рапира - каза Жулиж. - Рядко някой би приел това с добро настроение.

- Онова бебе нямаше рапира.

- Робче - отбеляза спокойно Жулиж. - Вещ според правото на вашия народ. Скот, както биха казали кръвнородствените ви. Спестих му живота във вериги, капитане.

- Върви по дяволите - каза Марш. - Беше просто проклето бебе. Отряза му ръката като пилешка глава, а след това му смаза главата. Нищо не ти беше направило.

- Да - призна Жулиж. - Жан Ардж също не бе сторил нищо на твоя вид, но заедно с боцмана му строшихте главата, докато спеше.

- Мислехме, че си ти.

- Ах! - възкликна Жулиж с усмивка. - Грешка значи. Независимо обаче дали сте го направили, без да искате, убихте невинен човек. Не мисля, че чувствате особена вина за това.

- Той не беше човек. Беше като теб. Вампир.

Жулиж се намръщи.

- Моля ви, също като Джошуа, и аз не харесвам това нарицателно.

Марш сви рамене.

- Противоречите си, капитан Марш - каза Дамон. - Смятате, че съм зъл заради нещо, което сам извършихте без никакви угризения - отнемате животите на тези, които са различни от вас. Няма значение. Защитавате своя вид. Дори числите към него по-тъмните раси. Затова ви се възхищавам. Знаете какво сте, разбирате мястото и природата си. Така трябва да бъде. По това си приличаме.

- Съвсем не съм като теб - отвърна Марш.

- Напротив! Приемаме се каквито сме, вие и аз, ние не искаме да се превърнем в нещо друго, в нещо чуждо на природата си. Аз презирам слабите, глупаците, които толкова се ненавиждат, че се представят за нещо различно от това, което са. Вие също сте такъв.

- Не съм.

- Не сте? Защо мразите толкова Киселия Били?

- Той е нищожество.

- Разбира се! - Жулиж изглеждаше изключително щастлив. - Бедният Били е слаб, жаден е за власт. Би направил всичко, за да бъде част от моя народ. Всичко. Познавал съм и други като него, много други. Те са полезни, често забавни, но никога не заслужават възхищение. Презирате Били, понеже подражава на моя народ и вижда плячка в собствения си, капитан Марш. Нашият любезен Джошуа чувства същото, само че плахо съзира в Били собственото си отражение.

- Джошуа и Били Типтън нямат нищо общо - заяви убедено Марш. - Били е проклета невестулка. Джошуа е вършил злини, но опитва да ги поправи. Щеше да помогне на всички ви.

1 ... 123 124 125 126 127 128 129 130 131 ... 169
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)