Кодът на Луцифер [bg]

— Президентът ли беше? — попита тя. Не пропускаше нищо, особено когато беше превъзбудена.

— Да.

— Иска да те измъкне оттук.

— Да, иска.

— Но ти няма да тръгнеш? — Тя го погледна.

— Ти си в новинарския бизнес. Ще ми кажеш ли как би представила новина за вицепрезидента на Съединените щати, който бяга от страната, докато стотици негови сънародници остават, с опасност за живота?

Усмивката й беше достатъчно студена, за да украси морга.

— Казано честно, господин вицепрезидент, ще ви разпъна на кръст.

— Това е особено мъчителна смърт.

— Значи оставаш тук.

— Ти как би се почувствала, ако те зарежа?

— Ще те разпъна два пъти.

Уебстър се усмихна.

— Трябва да призная, че съм малко ядосана от нежеланието ти да бъдеш спасен.

— Защо?

— Защото, ако спасят теб, ще спасят и мен. Изглежда много егоистично да решиш, че всички можем да умрем тук.

— Няма да умрем тук.

— Откъде знаеш?

— Знам.

Вики го изгледа, в погледа й се появиха разбиране и подозрение.

— Уегънър ще го направи, нали? Ще се опита да ни измъкне оттук.

— Ще ме цитираш ли?

— Не.

— Тогава, да. Ще се опита да ни измъкне оттук.

— Кога?

— Скоро.

Вики се обърна назад и погледна през прозореца към горящия град.

— Дано не закъснее!

Уебстър я прегърна и я привлече към себе си. Колкото и да се преструваше, че е капитан на собствената си съдба, Вики Деанджело живееше в страх. Всички на планетата живееха така.

Разбира се, те не знаеха какво означава истински страх. Но когато му дойдеше времето, ако не се присъединяха към Уебстър, той възнамеряваше да им покаже.

В този миг леденостудена стрела прониза сърцето на Уебстър. Той се олюля за миг и за малко не падна. Насили се да остане на крака и усещането отмина.

Вики го погледна загрижено.

— Добре ли си?

— Разбира се — усмихна й се окуражително той. — Защо да не съм?

— Ще бъдеш. Ти винаги си добре. — Вики го потупа по гърдите.

Но той знаеше какво бе станало. Някой беше открил онзи проклет свитък, написан от Йоан от Патмос. Остави Вики и се оттегли в ъгъла. Извади сателитния си телефон от джоба и набра номера на Екарт.

— Не си ги открил.

— Още не — отвърна Екарт. — Ще ги открием. Въпрос на време е.

— Намерили са Свитъка.

— Къде?

— Не знам. Ако знаех, щях веднага да те пратя там. — Уебстър се помъчи да се успокои и да смекчи тона. Щом бяха намерили Свитъка, значи Лурдс бе разчел създадения от Братството език.