Картата на времето [bg]

— Рискувал си живота си, за да ми донесеш чадърчето — бавно рече тя като обобщение на ситуацията, сякаш изведнъж бе осъзнала на каква опасност се е изложил Том.

— Е, чадърчето беше само претекст — отвърна той, като се наведе през масата и страстно я погледна в очите.

Сега е моментът, каза си. Сега или никога.

— Рискувах живота си, за да те видя отново, защото те обичам, Клеър — излъга той с най-нежния тон, на който беше способен.

Вече бе изречено. Сега тя трябваше да каже същото. Трябваше да признае, че и тя го обича, тоест че обича храбрия капитан Шакълтън.

— Как е възможно да ме обичаш, след като дори не ме познаваш? — засмя се Клеър кокетно.

Том не очакваше такава реакция. Отпи глътка чай, за да скрие недоволството си. Тя не осъзнаваше ли, че няма време за друго, освен да се отдадат един на друг? Оставаха само три проклети часа! Не беше ли достатъчно ясен? Остави чашата върху чинийката и хвърли поглед към улицата, към отсрещния пансион с тъй желаните легла с чисти чаршафи, които изглеждаха все по-недостижими. Девойката имаше право, той не я познаваше, нито пък тя него. И докато оставаха непознати, нямаше никакъв шанс да се озоват в кревата. Бе се впуснал в безнадеждна битка. Ами ако вече се познаваха, помисли си изведнъж. Нали той идваше от бъдещето? Какво пречеше да й каже, че от негова гледна точка вече се познават? Между тази среща и срещата през 2000 година можеше да се е случило всичко, което въображението му бе в състояние да роди, защото тя не би могла да го опровергае. Стори му се, че е открил идеалната стратегия, за да я отведе в пансиона, кротка като агънце.

— Грешиш, Клеър. Познавам те много по-добре, отколкото си мислиш — рече с изповеден тон, държейки ръката й между своите, сякаш бе ранено врабче. — Зная каква си, за какво мечтаеш, какво искаш, как виждаш света. Зная всичко за теб и ти знаеш всичко за мен. И те обичам, Клеър. Влюбих се в теб в едно време, което още не е настъпило.

Тя го гледаше поразена.

— Но ако няма да се видим отново — разсъди момичето, — как ще се опознаем? Как ще се влюбиш в мен?

Том усети как го избива пот — беше паднал в собствения си капан. Потисна една ругатня и се загледа в улицата, опитвайки се да спечели време. Какво можеше да й отговори сега? Отвън, безразлични към неговата тревога, минаваха файтони, като си проправяха път между количките на продавачите. В този миг зърна на ъгъла една пощенска кутия, солидна и червена, с инициалите на кралица Виктория отпред.

— Влюбих се в теб чрез писмата ти — изтърси той изведнъж.

— Чрез писмата ми? За какво говориш? — възкликна момичето стъписано.

— За любовните писма, които си изпращахме през всички тези години.

Тя го гледаше с уплаха. И Том разбра, че следващите му думи трябва да прозвучат правдоподобно, защото от това зависеше дали Клеър щеше да се предаде окончателно, или да го зашлеви разгневена. Затвори очи и се усмихна едва-едва, като се преструваше, че извиква в паметта си някакъв спомен, а същевременно мислеше трескаво.