Картата на времето [bg]

— Докарахте ли я със себе си? — попита Клеър. — Ще ми я покажете ли?

— Кое да ви покажа?

— Машината, с която сте пътували до моята епоха.

Том едва не се задави с пастата.

— Не, не — побърза да уточни той, — това е невъзможно, абсолютно невъзможно.

Тя се нацупи разочаровано и скръсти ръце с донякъде детински жест, който го свари неподготвен.

— Не мога да ви я покажа, защото… не е нещо, което може да се види — импровизира той, опитвайки се да я успокои, преди да се е разсърдила истински.

— Как така не може да се види? — попита тя недоверчиво.

— Имам предвид, че не е нещо като крилата карета, която се придвижва през времето — обясни Том.

— А какво е в такъв случай?

Той едва не въздъхна от отчаяние. Да, какво беше в такъв случай? И защо не можеше да й я покаже?

— Това е едно съоръжение, което не пътува физически през потока на времето, а остава приковано в бъдещето. Оттам, ъъъ… отваря дупки, през които можем да пътуваме до други епохи. То е като бормашина, но вместо да пробива скали… дълбае тунели в тъканта на времето. Затова не мога да ви я покажа, макар че нищо не би ми доставило по-голямо удоволствие.

Девойката мълчеше.

— Машина, която отваря дупки в тъканта на времето… — промълви най-сетне, запленена от идеята. — И вие минахте през един от тези тунели, за да се появите в днешния ден?

— Точно така — отвърна Том не особено убедено.

— А как ще се върнете в бъдещето?

— Ще се пъхна пак в дупката.

— Искате да кажете, че в този миг някъде в Лондон има тунел, който води до 2000 г.?

Том отпи от чая си, преди да отговори. Този разговор започваше да му дотяга.

— Както сама разбирате, ако тунелът се отвори в града, прекалено много ще бие на очи — отвърна той предпазливо. — Отваря се винаги в околностите, на хълма Хароу, едно малко възвишение, увенчано от стар дъб, заобиколен от надгробни плочи. Но машината не може да го поддържа отворен твърде дълго време. След няколко часа ще се затвори и аз трябва да мина през него, преди това да се случи.

Добави последната фраза с престорено униние, като се надяваше, че — предвид липсата на време — момичето ще престане да го изтезава с въпросите си.

— Навярно ще ви се стори твърде дръзко от моя страна, капитане — каза Клеър след кратък размисъл, — но ще можете ли да ме отведете с вас в 2000 г.?

— Боя се, че не, госпожице Хагърти — въздъхна Том.

— Защо? Обещавам ви, че…

— Защото не мога да пренасям хора оттук там.

— Но какъв е смисълът да се изобрети машина на времето, ако не се използва за…

— Защото е изобретена с определена цел! — прекъсна я Том, комуто бе дотегнало нейното упорство да научи нещо повече. Толкова ли я интересуваха пътуванията във времето?