Картата на времето [bg]

— Нима? — попита Том недоверчиво.

— Да — отвърна тя с очарователно горда усмивка.

— Тогава бихте ли ми казали каква е тази цел?

Клеър се огледа наоколо, сетне отвърна, снишавайки глас:

— Да убиете господин Фъргюсън.

Том повдигна вежди. Господин Фъргюсън? Кой, по дяволите, беше господин Фъргюсън? И защо трябваше да го убива?

— Не се преструвайте, капитане — разсмя се Клеър. — Уверявам ви, че не е необходимо. Не и пред мен!

Том охотно се присъедини към смеха й, възползвайки се от изблика на веселие, за да се освободи от напрежението от разпита. Нямаше никаква представа кой е въпросният Фъргюсън, но чувстваше, че най-добрата стратегия ще е да се преструва, че отлично знае кой е той, че знае дори кой номер обувки носи и каква помада използва при бръснене — и да се моли тя да не го разпитва за този човек.

— Нищо не може да се скрие от вас, госпожице Хагърти — похвали я той. — Прекалено сте умна.

Клеър доби доволно изражение.

— Благодаря ви, капитане. Но не е трудно да се отгатне, че вашите учени са създали машината с цел да се Пътува именно до тази епоха, за да бъде убит изобретателят на автоматите, още преди да ги е създал, и така да се избегнат последвалите събития, разрушението на Лондон и смъртта на толкова хора.

Да пътуваш в миналото, за да го промениш? Възможно ли бе това, запита се Том.

— Точно така, Клеър. Аз бях избран, за да убия Фъргюсън и да спася света от разруха.

Момичето размисли няколко секунди, преди да добави:

— Ала не сте успели, щом като и двамата видяхме с очите си войната на бъдещето.

— Отново отгатна, Клеър — призна Том, като се възползва от случая, за да се обърне към нея по-фамилиарно.

— Значи мисията ви се е провалила — каза тя сякаш на себе си с известна тъга. После го погледна настойчиво и промълви: — Но защо? Може би дупките не остават отворени достатъчно дълго време?

Том разпери ръце, преструвайки се, че е изумен от нейната проницателност.

— Така е — призна той, за да добави в прилив на вдъхновение: — Осъществих няколко пробни пътувания, за да открия местонахождението на Фъргюсън, но не успях. Разполагах с твърде малко време. Затова може да ме видиш в бъдеще някой път да вървя по улицата, но не бива да ме заговаряш, защото тогава аз все още няма да те познавам.

Тя примигна, опитвайки се да схване думите му.

— Разбирам — рече накрая. — Ти си предприел тези пътувания преди сегашното, а си пристигнал тук дни по-късно.

— Именно — потвърди той и добави, одързостен от факта, че тя намираше тези врели-некипели за смислени: — Въпреки че от твоя гледна точка сегашното пътуване, което осъществих, изглежда да е първото, това не е вярно. Предприел съм поне половин дузина пътувания в твоята епоха преди това. Впрочем, това пътуване, което на теб ти се струва първо, за мен най-вероятно ще е последно, тъй като употребата на машината понастоящем е забранена.