Уитни моя любов
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: westmoreland #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Уитни моя любов». Краткое содержание книги:
Но там я очаква горчиво разочарование — баща й е разорен и урежда брака й с херцог Клейтън Клеймор. Уитни е разгневена от „сделката“ и не може да се примири да бъде продадена като робиня. Тя дори не подозира, че херцогът е тайнственият мъж, с когото се е запознала на един маскен бал в Париж, и към когото е изпитала странно привличане. Започва да крои планове за бягство с Пол, но е потресена, когато разбира, че нейният кумир се интересува само от зестрата й. Неочаквано Уитни открива, че изпитва непреодолима страст към човека, когото смята за натрапник в живота си… ала все още мечтае за съвършената любов.
Източник: http://pe-bg.com/?cid=3&pid=2482
Очите му нетърпеливо се спряха върху часовника. Времето напредваше, а от брат му нямаше и следа. Стана и заснова из салона. Когато мина покрай високите извити прозорци, забеляза, че една карета приближава към централния вход на къщата. Усмихна се на майка си и бързо се отправи навън.
Сблъска се с иконома, който тъкмо отваряше входната врата. Усмивката, с която Стивън се канеше да посрещне брат си и Ванеса Стандфийлд, замръзна на устните му. Пред него стоеше девойка, обгърната в наметало от синьо-зелено кадифе, подплатено с хермелин. Тя свали качулката и пулсът на младия мъж се ускори. Беше виждал това красиво създание и преди.
— Аз съм госпожица Стоун — изрече с мелодичния си глас тя. — Предполагам, че негова светлост ме очаква.
В този момент Стивън си спомни за пиянските брътвежи на брат си, зачуди се дали Клей ще се появи в дома си под ръка с годеница или съпруга, запита се дали е разумно да се меси в личния му живот, и импулсивно взе решение. Пристъпи напред и преди икономът да успее да отвърне, че господарят му не е у дома, бързо рече:
— Очакваме брат ми всеки момент, госпожице Стоун, ли желали да влезете вътре и да го почакате?
По лицето на младата дама се изписаха две противоположни емоции: на разочарование и облекчение. Тя отрицателно поклати глава:
— Не, благодаря. Вчера му изпратих бележка, с която го уведомих, че се надявам да ми отдели няколко минути от времето си, и го помолих да ми съобщи, ако днес не му е удобно да се срещне с мен. Може би някой друг ден… — добави колебливо тя и понечи да си тръгне.
Стивън я хвана за лакътя и я дръпна във фоайето. Уитни изненадано го изгледа.
— Клей не беше тук вчера, така че не знае за вашите намерения да го посетите днес.
Не й даде възможност да протестира. Свали учтиво наметалото от раменете й и го подаде на иконома.
— Благодаря, че ме поканихте, лорд Уестморланд — произнесе любезно тя.
— Стивън — поправи я лордът.
— Благодаря, Стивън — повтори, смаяна от настойчивостта му ла се обръща към него с малкото му име. — Само че реших да не чакам. Мога ли да си получа обратно пелерината, моля?
Обърна се към иконома, който на свой ред погледна към Стивън. Господарят решително поклати глава и икономът скръсти ръце на гърдите си, преструвайки се, че изобщо не е чул думите на младата дама.
— Бих искал да останете — каза Стивън.
Уитни се засмя от учудване и пое протегнатата към нея ръка.
— Не си спомням някога да съм била толкова желана гостенка, милорд!
— Всички членове на семейство Уестморланд се славят с гостоприемството си — излъга той и я поведе към салона.
При вида на херцогинята, спокойно разположила се на едно от канапетата, Уитни се спря и смутено отстъпи назад.
— Двамата с майка ми ще бъдем много щастливи да се наслаждаваме на вашата компания, докато чакаме Клей — рече Стивън. — Зная, че брат ми ще се зарадва да ви види, госпожице Стоун, и че никога няма да ми прости, ако ви оставя да си тръгнете.
Уитни впи зелените си очи в него.
— Лорд Уестморланд — започна тя, а на устните й се появи едва забележима усмивка.
— Стивън — отново я поправи той.
— Стивън… Мисля, че не трябва да се заблуждавате. Брат ви никак няма да остане доволен от присъствието ми тук.
— Нищо, ще рискувам — засмя се Стивън и я поведе към майка си. — Мамо, позволете ми да ви представя госпожица Стоун. Тъй като вчера Клей не си е бил у дома, той няма ни най-малка представа, че Уитни има намерение да го посети. Аз обаче я убедих да остане и да изчака заедно с нас неговото завръщане.
Уитни направи дълбок реверанс пред херцогинята. Не убягна от вниманието й, че Стивън наблегна на малкото й име, което кой знае откъде беше научил, и че майка му не реагира по никакъв начин на това.
— Приятелка на сина ми ли сте, госпожице Стоун? — учтиво попита херцогинята, докато посетителката се настаняваше на канапето срещу нея.
— Имаше моменти, в които наистина бяхме приятели, ваша светлост — откровено отвърна Уитни.
Херцогинята примигна при този неочакван отговор, втренчи се в зелените очи, които я гледаха открито и смело изпод тъмните дълги мигли, и почти се надигна от мястото си. После въпросително погледна Стивън, а той утвърдително кимна.
Уитни и херцогинята обсъдиха времето в Лондон, последната мода в Париж и какво ли още не.
След около час откъм фоайето се разнесоха гласове. Някаква жена отговори нещо на Клейтън и звънко се засмя Стивън забеляза удивеното изражение на Уитни. Той рязко се изправи, хвърли й бърз поглед, изпълнен със съчувствие, и застана пред нея така, че да я закрие от погледа на брат си, когато Клейтън влезе в салона.