Уитни моя любов
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: westmoreland #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Уитни моя любов». Краткое содержание книги:
Но там я очаква горчиво разочарование — баща й е разорен и урежда брака й с херцог Клейтън Клеймор. Уитни е разгневена от „сделката“ и не може да се примири да бъде продадена като робиня. Тя дори не подозира, че херцогът е тайнственият мъж, с когото се е запознала на един маскен бал в Париж, и към когото е изпитала странно привличане. Започва да крои планове за бягство с Пол, но е потресена, когато разбира, че нейният кумир се интересува само от зестрата й. Неочаквано Уитни открива, че изпитва непреодолима страст към човека, когото смята за натрапник в живота си… ала все още мечтае за съвършената любов.
Източник: http://pe-bg.com/?cid=3&pid=2482
— Почти ми се ще да повярвам, че си прав. Няма да е добре, ако Клейтън се ожени толкова набързо. Клюките ще бъдат ужасни!
— Знаеш, Клейтън не дава пукната пара за клюките, мамо — изсмя се Стивън.
— Време е да се става! — извика весело Емили и енергично дръпна завесите в стаята на Уитни. — Вече е почти обяд, а негова светлост не е изпратил нито ред, с който да те предупреждава да стоиш настрана от него.
— Но аз си легнах едва на зазоряване! — простена приятелката й и с мъка се надигна в леглото. — Не мога да го направя! — проплака тя.
— Разбира се, че можеш. Просто стани от това проклето легло — пошегува се Емили.
Уитни последва съвета й, като трескаво търсеше причина да се откаже от срещата с Клейтън.
— Какво ще кажеш да пообиколим магазините и да отидем да видим новата постановка в Кралския театър? — предложи безпомощно тя.
— Какво ще кажеш да изчакаме до утре, за да можем да напазаруваме и за сватбата ти?
— И двете сме напълно откачени! — извика Уитни. — Той даже няма да ме изслуша, а дори и да го направи, нищо няма да се промени. Забелязах как ме гледа напоследък. Той ме мрази!
Емили я побутна към банята.
— Това звучи окуражително. Поне изпитва нещо към теб.
— Как изглеждам? — попита Уитни и се извърна към приятелката си, когато приключи с тоалета си. Роклята й от тънко кадифе с цвят на аквамарин и дълбоко деколте и стоеше прелестно. Тъмната й коса беше сресана назад и беше хваната с диамантен клипс. Беше красива, но същевременно изглеждаше силно уязвима.
— Изглеждаш като най-красивата девойка от племето, очакваща животът й да бъде поднесен в дар на боговете! — пошегува се Емили.
— Да не намекваш, че изглеждам изплашена?
— По-точно — обзета от паника. Никога не си изглеждала по-добре, но в този случай това няма да бъде достатъчно. Познавам мъжа, с когото се каниш да се срещнеш, и мога да се закълна, че сърцето му няма да се смекчи при гледката на една потисната, уплашена жена, която го е изнервила до крайност. Той те обича заради смелостта ти и високия ти дух, Уитни. Ако застанеш пред него омърлушена и пребледняла, ще бъдеш напълно различна от момичето, в което се е влюбил, и това ще доведе до пълен провал. Ще ти позволи да обясниш и да му поднесеш извиненията си, а после учтиво ще ти благодари и ще те отпрати. Направи нещо: спори с него, ядосай го, ако се наложи, но не показвай колко те е страх. Бъди жената, която Клейтън обича — усмихвай му се, флиртувай с него, нападай го — но не бъди слаба!
— Сега разбирам как се е чувствала горката Елизабет, когато й предложих да притисне Питър — тъжно въздъхна Уитни, но вдигна високо брадичка и отново стана горда и самоуверена.
Емили я изпрати до каретата на Майкъл и на тръгване приятелките се прегърнаха.
— Каквото и да се случи, искам да знаеш, че си чудесна!
Когато каретата потегли, ролите се размениха. Сега Уитни се чувстваше по-спокойна, а Емили тръпнеше от притеснение.
Докато наближаваше имението Клеймор обаче, страховете й се върнаха. Опита се да ги пропъди, като си представи предстоящата среща между нея и Клейтън. Дали той щеше да отвори вратата, или щеше да нареди на иконома да я въведе в кабинета му? Дали щеше да я накара да чака? Нямаше ли да я изслуша, демонстрирайки нетърпението си, и накрая да я изхвърли от дома си? Как ли щеше да бъде облечен? В нещо непретенциозно може би, помисли си тя и с въздишка огледа прекрасната си рокля, купена с неговите пари.
Отново се замисли за срещата. Дали щеше да е ядосан, или да я срази с хладното си спокойствие? Господи! Нека да изпадне в ярост, нека да я обижда и да й се подиграва, но да не се държи с хладна любезност!
Ако Клейтън все още държеше на нея, нямаше да я чака тя сама да го потърси в дома му. Поне щеше да й изпрати кратка бележка, в която да й съобщи, че ще я чака в пет часа.
Пред каретата се изпречиха затворените врати от ковано желязо, зад които се виеше алеята към къщата. Беше затворил вратите! Не искаше дори да я допусне да прекрачи прага му!
Малко й олекна, когато портиерът им позволи да продължат.
Не помнеше нищо нито от къщата, нито от красивия пейзаж наоколо — толкова беше разстроена в деня, в който си тръгна опозорена оттук. Затвори очи и облегна глава назад. Имаше чувството, че й предстои среща с непознат.
Смрачаваше се и прозорците на огромната къща светеха. Кочияшът спря конете и помогна на Уитни да стъпи на земята.
Стивън огледа одобрително салона, в който той и майка му бяха въведени. Стилните мебели от осемнадесети век бяха покрити с бяла коприна и златист брокат. Подът беше застлан от край до край с мек килим, а по стените вися ха картини на Рубенс и Рейнолдс.