Уитни моя любов
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: westmoreland #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Уитни моя любов». Краткое содержание книги:
Но там я очаква горчиво разочарование — баща й е разорен и урежда брака й с херцог Клейтън Клеймор. Уитни е разгневена от „сделката“ и не може да се примири да бъде продадена като робиня. Тя дори не подозира, че херцогът е тайнственият мъж, с когото се е запознала на един маскен бал в Париж, и към когото е изпитала странно привличане. Започва да крои планове за бягство с Пол, но е потресена, когато разбира, че нейният кумир се интересува само от зестрата й. Неочаквано Уитни открива, че изпитва непреодолима страст към човека, когото смята за натрапник в живота си… ала все още мечтае за съвършената любов.
Източник: http://pe-bg.com/?cid=3&pid=2482
Уитни взе лист хартия, написа датата и спря. Сбърчи напрегнато чело и след малко продължи:
За мой най-голям ужас и срам установих, че съм бременна. Ето защо те моля веднага да дойдеш, за да решим какво да правим.
Подписа се с „Уитни“ и прочете бележката.
Лицето й гореше от срам. Беше малко вероятно Клейтън Да е станал баща след един такъв незавършен акт, но тя нямаше ни най-малка представа от това.
Извика Емили и й показа бележката.
— Не съм сигурна дали трябва да я изпратя дори да беше вярно — промълви объркано тя.
— Уитни, изпрати му писмо, в което да му обясниш, че искаш да говориш с него, и предпочиташ това да стане в неговия дом, за да може разговорът да протече на четири очи. Пиши му, че смяташ да го посетиш утре. Толкова е просто!
— Не е чак толкова лесно! — опита се да спори Уитни. — Дори да се съгласи да се срещне с мен, има голяма вероятност просто да ме изслуша и да ме остави да си вървя. Нямаш представа какъв става, когато е ядосан.
— Тогава изобщо не се срещай с него. Той ще се ожени за Ванеса Стандфийлд и ако ние с Майкъл получим покана за сватбата, ще ти разкажа всичко с най-малките подробности.
Това беше достатъчно, за да накара Уитни да действа. Тя скъса предишната бележка и написа втора, която изпрати незабавно до лондонската резиденция на Клейтън.
Куриерът се върна след час. Херцогът не бил вкъщи — отишъл на гости на семейство Стандфийлд, но щял да се върне тази вечер. Веднага щом се върнел, бележката щяла да му бъде предадена.
Уитни беше писала, че ако не получи отговор от него до обяд на следващия ден, ще приеме, че той няма нищо против да го посети в пет следобед на същия ден.
Не й оставаше друго, освен да чака.
29.
Точно в единадесет часа на следващата сутрин пред масивните порти на имението Клеймор спряха четири елегантни карети. В първата седяха херцогиня Клеймор и синът й Стивън, във втората — личната прислуга на двамата, а останалите две бяха претъпкани с багаж. Когато лейди Клеймор пътуваше, държеше да има всичко необходимо. А сегашният случай беше по-особен — предстоеше й среша с бъдещата й снаха.
— Тук винаги е било толкова красиво! — въздъхна херцогинята и огледа идеално поддържаните тревни площи и чудесния парк. — Сигурен ли си, че тази вечер брат ти ще ме запознае с жената, която е избрал за своя съпруга? — обърна се към сина си тя.
Стивън едва забележимо се усмихна:
— Мога да ти кажа само онова, което знам, скъпа майко. В бележката на Клей се казва, че той и Ванеса ще прекарат още една нощ в имението на родителите й, но че и двамата ще бъдат тук днес, в четири и половина следобед.
— Ванеса? Така ли е написал? — възкликна нейна светлост. — За Ванеса Стандфийлд ли става дума?
Стивън я погледна иронично:
— Ако може да се вярва на слуховете, фамилията й вече е Уестморланд.
— Видях я преди две години. Беше наистина красиво дете.
— Сега е красива млада жена. Много руса, с много сини очи… Изобщо — има от всичко в излишък.
— Много добре. Това означава, че внуците ми също ще бъдат красиви — доволно отбеляза херцогинята. Тя винаги мислеше за бъдещето. Забеляза, че синът й смръщва вежди. — Стивън, има ли нещо, свързано с нея, което ти да не одобряваш?
Той нехайно сви рамене:
— Само това, че очите й не са зелени и името й не е Уитни.
— Какво? О, Стивън, това е нелепо! Как можеш да си помислиш подобно нещо? Онова момиче без съмнение накара брат ти да страда, но очевидно Клейтън вече я е забравил и така е най-добре за всички.
— Не е толкова лесно жена като нея да бъде забравена — мрачно се усмихна Стивън.
— Какво искаш да кажеш? — подозрително го изгледа майка му. — Срещал ли си я някога?
— Не я познавам, но преди няколко седмици я зърнах случайно на един бал в Кингсли. Беше заобиколена от най-видните господа в цял Лондон, без да включвам в това число Клей, разбира се. Когато научих, че името й е Уитни, и видях очите й, разбрах коя е.
Херцогинята започна да разпитва сина си за младата дама, но после се отказа.
— Няма значение — рече тя. — Всичко е минало. Клейтън ще доведе у дома бъдещата си съпруга.
— Не мога да повярвам, че брат ми лесно ще забрави жена, която е имала такова огромно значение за него. Не вярвам също и че тази, която днес ще доведе тук, ще бъде негова жена. Най-много да му е годеница.