Състояние на страх
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Състояние на страх». Краткое содержание книги:
• В джунглите на Малайзия мистериозен клиент купува смъртоносна кавитационна технология, изработена по поръчка.
• Във Ванкувър малка изследователска подводница е дадена под наем за проучвания във водите край Нова Гвинея.
• В Токио един агент на разузнаването се опитва да разбере какво означава всичко това.
Така започва този вълнуващ провокиращ технотрилър на Майкъл Крайтън. Единствено неговото умение да съчетае научните факти с вълнуващи приключения е в състояние да доведе тези толкова различни елементи до напрегнат финал.
Това е най-мащабният трилър на Крайтън.
„Състояние на страх“ води читателя от ледниците на Исландия до вулканите на Антарктика, от Аризонската пустиня до джунглите на Соломоновите острови, от улиците на Париж до плажовете на Лос Анджелис.
Романът препуска напред с шеметна скорост и дори и за миг не спира да провокира ума ни и закостенелите ни убеждения.
— Не знам — каза Евънс.
— Нали сте му адвокат…
— Да, май ще ги взема.
— Трябва да се подпишете.
Излязоха отвън. Дженифър говореше по мобилния си телефон.
— Да, разбирам. Да. Добре, можем да го направим. — Видя ги и затвори телефона. — Свършихте ли?
— Да.
— И… той ли е?
— Да — каза Тед. — Джордж е.
Евънс не каза нищо. Последва лаборанта и се подписа за личните вещи. Лаборантът извади един плик и му го подаде. Евънс бръкна в него и извади останките на фрак. Във вътрешния джоб имаше малка значка на НФПР. Бръкна по-дълбоко и извади часовника, Ролекс Събмаринър. Мортън носеше същия. Евънс погледна задната му страна. Имаше гравиран надпис: Дж М 12–31–89. Кимна и го пусна в плика.
Всички тези неща принадлежаха на Джордж. И видът им го натъжи дълбоко.
— Е, това май е всичко — каза той. — Да тръгваме.
След като се качиха в колата, Дженифър каза:
— Трябва да спрем на още едно място.
— Така ли? — попита Евънс.
— Да. Трябва да отидем до общинския гараж на Оукланд.
— Защо?
— Полицията ни чака там.
ОУКЛАНД
Вторник, 12 октомври
19:22
Общинският гараж представляваше огромна бетонна конструкция в съседство с обширен паркинг в покрайнините на Оукланд. Всичко беше осветено с ярки халогенни лампи. Повечето коли зад високата ограда бяха таратайки, но имаше и немалко кадилаци и бентлита. Лимузината им спря до бордюра.
— Защо идваме тук? — попита Брадли. — Не разбирам.
Един полицай се приближи до прозореца.
— Господин Евънс? Питър Евънс?
— Аз съм.
— Елате с мен, ако обичате.
Всички понечиха да излязат от колата.
— Само господин Евънс — спря ги полицаят.
Брадли се запени:
— Но ние сме…
— Извинете, господине. Трябва им само господин Евънс. Ще се наложи да изчакате тук.
Дженифър се усмихна на Брадли.
— Аз ще ви правя компания.
— Страхотно.
Евънс слезе от колата и последва полицая през металната врата на гаража. Вътрешността беше разделена на дълги участъци с редици коли за ремонт. На повечето, изглежда, се работеше върху полицейски коли. Евънс усети острия мирис на ацетиленови горелки. Внимаваше да не стъпи в някоя от локвите моторно масло и мазните парцали по пода. Обърна се към придружаващия го полицай:
— За какво става въпрос?
— Чакат ви, господине.
Вървяха към дъното на гаража. Минаха покрай няколко смачкани и облени с кръв катастрофирали автомобила. Жици стърчаха от няколко катастрофирали коли. Друга пък я измерваха двама техници в сини лабораторни престилки. Мъж с камера на триножник правеше снимки на трета.
— Този там полицай ли е? — попита Евънс.
— Не. Адвокат. Законът ни задължава да ги пускаме.
— Значи тук се занимавате с катастрофирали автомобили?
— Когато трябва.
Завиха зад ъгъла и Евънс видя Кенър с трима цивилни полицаи и двама техници със сини престилки. Стояха около останките от ферарито на Мортън, повдигнато върху хидравличен постамент и осветено с ярки прожектори.
— А, Питър — поздрави го Кенър. — Мина ли през моргата да разпознаеш Джордж?
— Да.
— Браво на теб.
Евънс се приближи и застана под колата. Различни участъци от шасито бяха маркирани с жълти етикети.
— Добре, какво става?
Цивилните полицаи се спогледаха. После един от тях каза:
— Оглеждаме ферарито, господин Евънс.
— Това го виждам.
— Това е колата, която господин Мортън е купил наскоро в Монтерей, така ли?
— Мисля, че да.
— Кога е била направена покупката?
— Не знам точно. — Евънс се опита да си спомни. — Не беше отдавна. Миналия месец или нещо такова. Секретарката му, Сара, ми каза, че го е купил.
— Кой е осъществил покупката?
— Тя.
— А вашето участие какво е?
— Никакво. Тя просто ми каза, че Джордж си е купил кола.
— Вие не сте участвали в покупката, нито се уредили застраховката или нещо от този род?
— Не. С тези неща се занимават счетоводителите на Джордж.
— И никога не сте виждали документите на колата?
— Не съм.
— А кога за пръв път видяхте самата кола?
— Вечерта, когато Джордж я подкара от хотел „Марк Хопкинс“ — каза Евънс. — Вечерта, когато загина.
— Виждали ли сте колата преди онази вечер?
— Не.
— Наемали ли сте някого да работи върху колата?
— Не.
— Колата е била транспортирана от Монтерей до един частен гараж в Сонома, където е останала две седмици, преди да бъде закарана в Сан Франциско. Вие ли уредихте престоя в частния гараж?
— Не.
— Наемът е на ваше име.