Състояние на страх
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Състояние на страх». Краткое содержание книги:
• В джунглите на Малайзия мистериозен клиент купува смъртоносна кавитационна технология, изработена по поръчка.
• Във Ванкувър малка изследователска подводница е дадена под наем за проучвания във водите край Нова Гвинея.
• В Токио един агент на разузнаването се опитва да разбере какво означава всичко това.
Така започва този вълнуващ провокиращ технотрилър на Майкъл Крайтън. Единствено неговото умение да съчетае научните факти с вълнуващи приключения е в състояние да доведе тези толкова различни елементи до напрегнат финал.
Това е най-мащабният трилър на Крайтън.
„Състояние на страх“ води читателя от ледниците на Исландия до вулканите на Антарктика, от Аризонската пустиня до джунглите на Соломоновите острови, от улиците на Париж до плажовете на Лос Анджелис.
Романът препуска напред с шеметна скорост и дори и за миг не спира да провокира ума ни и закостенелите ни убеждения.
— Заплахата от внезапните климатични промени — каза той — е толкова страшна за човечеството и за всичко живо на нашата планета, че по целия свят се провеждат конференции с надеждата да бъде намерено решение. Утре в Лос Анжелис започва конференция, на която учените ще обсъдят как може да се противодейства на тази ужасна заплаха. Защото ако не направим нещо, катастрофата ще ни застигне. И тези могъщи, великолепни дървета ще останат само спомен, пощенска картичка от миналото, снимка, увековечила човешката безчовечност към природата. Ние носим отговорност за катастрофалните климатични промени. И само ние можем да ги спрем.
Завърши, като леко се извърна с по-фотогеничния си профил към камерите и погледна пронизващо с бебешкосините си очи право в обективите.
— Имам пиш — каза едно момиченце.
Самолетът се отдели от пистата и се издигна над гората.
— Съжалявам, че се наложи да побързате — каза Евънс, — но трябва да стигнем в моргата преди шест.
— Няма проблем, няма проблем. — Брадли се усмихна снизходително. След представлението беше останал още десетина минути да даде автографи на децата. Камерите заснеха и това. Той се обърна към Дженифър и я удостои с най-хубавата си усмивка. — А вие с какво се занимавате, госпожице Хадли?
— Работа за правния екип на глобалното затопляне.
— Браво, значи сте една от нас. Как върви подготовката за делото?
— Чудесно — каза тя и хвърли поглед на Евънс.
— Имам чувството, че сте също толкова умна, колкото и красива — каза Брадли.
— Всъщност не е така — каза тя. Евънс виждаше, че актьорът й лази по нервите.
— Скромна сте. Очарователно.
— Откровена съм и в този смисъл нека ви кажа, че не обичам ласкателствата.
— Едва ли е ласкателство във вашия случай — каза той.
— И едва ли е откровеност, във вашия — отвърна тя.
— Повярвайте ми, искрено се възхищавам на това, което правите — каза Брадли. — Нямам търпение да го начукате на онези от Агенцията за защита на околната среда. Трябва да ги притискаме непрестанно. Точно затова говорих на децата. Ще се получи страшен клип за внезапните климатични промени. И според мен мина изключително добре, не мислите ли?
— Сравнително добре, като се има предвид…
— Като се има предвид какво?
— Че бяха пълни глупости — каза Дженифър.
Усмивката на Брадли не трепна, но очите му се присвиха.
— Не съм сигурен, че разбирам какво имате предвид.
— Имам предвид всичко, което казахте, Тед. Цялата ви реч. Секвоите са пазители на планетата? И имат послание към нас?
— Ами, имат…
— Те са дървета, Тед. Големи дървета. Имат точно толкова послание към човечеството, колкото и един патладжан.
— Мисля, че пропускате…
— И са оцелели след горски пожари? Едва ли — защото те са зависими от пожарите, с тяхна помощ се възпроизвеждат. Обвивките на семената им са толкова твърди, че се разпукват само от горещината на огън. Пожарите са от първостепенно значение за здравето на една гора от секвои.
— Мисля — превзето каза Брадли, — че не сте схванали смисъла на казаното от мен.
— Сериозно? И какво по-точно не съм схванала?
— Опитвах се да внуша — може би малко лирично — вечността на тези велики праисторически гори и…
— Вечността? Праисторически? Знаете ли изобщо нещо за тези гори?
— Да. Така мисля. — Тонът му стана хладен, направо студен. Очевидно беше много ядосан.
— Погледнете през прозореца — каза Дженифър и посочи към гората, над която летяха. — От колко време мислите, че вашата праисторическа гора има този вид?
— Очевидно от стотици хиляди години…
— Не е вярно, Тед. Човешките същества са били тук хиляди години преди да се появят тези гори. Това знаехте ли го?
Той стискаше зъби. Не отговори.
— Нека ви обясня тогава — каза тя.
— Преди двадесет хиляди години, към края на Ледниковата епоха, ледниците се отдръпнали от днешна Калифорния, като пътьом издълбали Йосемитската долина и други живописни местенца. Когато ледените стени се отдръпнали, след тях останала мръсна, лепкава, влажна равнина с множество езера, подхранвани от топящите се ледници, но без никаква растителност. В основната си част влажни пясъци. След няколко хиляди години, докато ледниците продължавали да се придвижват на север, земята просъхнала. Този район на Калифорния се превърнал в арктическа тундра с високи треви, които поддържали живота на дребни животни от рода на мишките и катериците. По това време тук вече имало хора, които се прехранвали с лов на въпросните дребни животни и палели огньове… Дотук ясно ли е? — попита Дженифър. — Още нямаме праисторически гори.