Състояние на страх
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Състояние на страх». Краткое содержание книги:
• В джунглите на Малайзия мистериозен клиент купува смъртоносна кавитационна технология, изработена по поръчка.
• Във Ванкувър малка изследователска подводница е дадена под наем за проучвания във водите край Нова Гвинея.
• В Токио един агент на разузнаването се опитва да разбере какво означава всичко това.
Така започва този вълнуващ провокиращ технотрилър на Майкъл Крайтън. Единствено неговото умение да съчетае научните факти с вълнуващи приключения е в състояние да доведе тези толкова различни елементи до напрегнат финал.
Това е най-мащабният трилър на Крайтън.
„Състояние на страх“ води читателя от ледниците на Исландия до вулканите на Антарктика, от Аризонската пустиня до джунглите на Соломоновите острови, от улиците на Париж до плажовете на Лос Анджелис.
Романът препуска напред с шеметна скорост и дори и за миг не спира да провокира ума ни и закостенелите ни убеждения.
— Сигурно е трудно.
— Меко казано. И с крайно неточни резултати, което е важното в крайна сметка. Така, колкото до топенето на всички ледници — това също не е вярно. Някои се топят, други — не22.
— Почти всички се топят.
Кенър се подсмихна.
— За колко ледника говорим?
— За десетки.
— Колко ледника има на света, Тед?
— Не знам.
— Кажете едно число.
— Може би, ъъъ, двеста.
— Само в Калифорния са повече23. На света има сто и шейсет хиляди ледника, Тед. На „отчет“ се водят около шейсет и седем хиляди, но много малко от тях са били проучени сериозно. Данни за баланса на масата в рамките на пет или повече години има само за седемдесет и девет ледника в целия свят. Така че как бихме могли да кажем, че всичките се топят? Никой не знае топят ли се, или не24.
— Килиманджаро се топи.
— И защо се топи?
— Заради глобалното затопляне.
— Всъщност Килиманджаро се топи, и то бързо, още от началото на деветнайсети век — много преди глобалното затопляне. Смаляването на този ледник притеснява учените вече повече от сто години. И винаги е било нещо като загадка, защото, както знаете, Килиманджаро е екваториален вулкан, следователно се намира в топъл район. Сателитните измервания на този район показват, че няма тенденция към затопляне на географската ширина на ледника Килиманджаро. Защо тогава се топи?
— Вие ми кажете — сърдито отвърна Брадли.
— Заради изсичането на горите, Тед. Дъждовната гора в подножието на планината беше изсечена и издигащият се нагоре въздух вече не е влажен. Специалистите смятат, че ако гората бъде възстановена, ледникът ще започне отново да расте.
— Това са глупости.
— Ще ви дам отпратки към научна литература по темата25. Така, какво остана — покачващото се морско равнище? Нали това беше следващата заплаха, за която споменахте?
— Да.
— Морското равнище наистина се покачва.
— Аха!
— Покачва се през последните шест хиляди години, още от началото на холоцена. Морското равнище се е покачвало през този период с темп от десет до двайсет сантиметра на всеки сто години26.
— Но сега се покачва по-бързо.
— Всъщност не е така.
— Сателитите го доказват.
— Всъщност не го доказват27.
— Компютърните модели показват, че е по-бързо28.
— Компютърните модели не могат да докажат нищо, Тед. Една прогноза никога не може да бъде доказателство — защото се отнася до бъдещето. А компютърните модели не успяха да прогнозират дори с приблизителна точност последните десет или петнайсет години. Но ако сте решили въпреки това да им вярвате, няма да споря с вас. Така, кое беше следващото в списъка ви? Екстремното време — това също не е вярно. Множество изследвания показват, че там няма увеличение29.
— Вижте какво, на вас може и да ви е приятно да ме затапвате, но истината е, че според страшно много хора бедствените климатични явления в бъдеще ще се увеличат, в това число повече урагани, торнадо и циклони.
— Да, вярно е, много хора мислят така. Ала науката не потвърждава мнението им30. Точно затова се правят научните изследвания, Тед, за да се провери дали становищата ни могат да бъдат доказани в реалния свят, или просто си фантазираме.
— Ураганите не са ничии фантазии.
Кенър въздъхна и отвори лаптопа си.
— Какво правите?
— Минутка — каза Кенър. — Нека го извикам на екрана.
— Ето, това са действителните данни, Тед — каза Кенър. — Броят на ураганите в САЩ през последните сто години очевидно не се е увеличил. Същото се отнася и до другите бедствени явления — няма нарастване в световен мащаб. Данните чисто и просто не подкрепят мнението ви. Така, споменахте също за Ел Ниньо.
— Да…
— Както знаете, Ел Ниньо е глобален климатичен модел, който се поражда, когато океанските температури по западното крайбрежие на Южна Америка се задържат над нормалните в продължение на няколко месеца. Задейства ли се, Ел Ниньо трае средно по година и половина и се отразява на времето по целия свят. Появява се приблизително на всеки четири години — двайсет и три пъти през последното столетие. И се е появявал в продължение на хилядолетия. Следователно е изпреварил всички твърдения за наличие на глобално затопляне. Но каква заплаха е Ел Ниньо за Щатите, Тед? Имаше мощен Ел Ниньо през 1998-а.
22
Роджър Дж. Брейтуейт, „Баланс на ледниковата маса, първите петдесет години международно мониториране“, „Прогресът във физическата география“ 26, №1 (2002): 76–95. „Няма явна глобална тенденция към увеличено ледниково топене през последните години“. — Б.а.
23
В Калифорния има 497 ледника, Роуб и колектив, 1980; Гайтън: 108 големи и 401 малки ледника, „Ледниците на Калифорния“, стр. 115. — Б.а.
24
Х. Кийфър и колектив, 2000, „Нови очи в небето измерват ледниците и ледените полета“, EOS, Транзакции, Американски географски съюз 81: 265, 270–71. Виж също Р. Дж. Брейтуейт и И. Занг, „Връзки между годишните вариации в баланса на ледниковата маса и климата“, Журнал по глациология 45 (2000): 456–62. — Б.а.
25
Бетси Мейсън, „Какво не ни казват за африканския лед“, „Нейчър“ 24, ноември 2003. „Въпреки изкушението да обвиним глобалното затопляне за загубата на лед, изследователите смятат, че изсичането на горите в планинското подножие е по-вероятният виновник“: http://www.nature.com/nsu/031117/031117–8.html.
Кейзър и колектив, „Отдръпването на ледника Килиманджаро като доказателство за климатична промяна — наблюдения и факти“, „Международен журнал по климатология“ 24: (2004): 329–39. „През последните години Килиманджаро и неговите изчезващи ледници се превърнаха в «икона» за глобалното затопляне… [но] процеси различни от температурата на въздуха контролират отдръпването на леда… И драстичният спад на атмосферната влажност в края на деветнадесети век, и последвалият по-сух климат най-вероятно водят до отдръпването на ледника“. — Б.а.
26
Виж например: http://www.csr.utexas.edu/grasl/main.html. „През последния век глобалната промяна в морското равнище принципно се е преценявала чрез измервания на прилива при дългосрочни усреднени стойности. Последните оценки на глобалното средно покачване на морското равнище варират от 1,7 до 2,4 милиметра на година“. Това е 15 до 22 сантиметра за сто години. — Б.а.
27
Средното покачване на глобалното морско равнище по сателитни данни е 3,1 милиметра годишно за последното десетилетие или малко повече от трийсет сантиметра за един век. Сателитите обаче показват значително вариране. Така на север Тихият океан е покачил нивото си, но на юг го е понижил с няколко милиметра през последните години. — Б.а.
28
Ломборг, стр. 289–90, върху неадекватността на моделите на морското равнище на МККП. — Б.а.
29
Виж Хендерсън — Селърс и колектив, 1997, „Тропичните циклони и глобалната климатична промяна — оценка след конференцията на МККП“, „Бюлетин на американското метеорологично общество“ 79:9–38. К. Николс Ландсий и колектив, „Тенденция към понижаване честотата на интензивните атлантически урагани през последните петдесет години“, „Изследователски географски писма“ 23:527–30. 1996. Според Междуправителствената комисия по климатичните промени към ООН „Проучването на метеорологичните данни не подкрепя теорията [за по-висока честота и интензивност на бедствените климатични явления] в контекста на дългосрочната климатична промяна“. МККП 1995, стр. 11. „Като цяло, няма доказателства, че бедствените, климатични явления или променливостта на климата са се увеличили в глобален мащаб през двадесети век…“ МККП, „Климатични промени“ 1995. В доклада на МККП от 2001 „Никакви дългосрочни тенденции не се наблюдават“ в тропическите и екстратропическите бури и никакви систематични промени в „честотата на торнадата, гръмотевичните и снежни бури“. „Служебно резюме“, стр. 2. За пълната дискусия виж Ломборг, стр. 292. — Б.а.
30
Ричард Фейнман: „Науката е усвоеното от човечеството умение да не се самозаблуждава“. — Б.а.