Състояние на страх
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Състояние на страх». Краткое содержание книги:
• В джунглите на Малайзия мистериозен клиент купува смъртоносна кавитационна технология, изработена по поръчка.
• Във Ванкувър малка изследователска подводница е дадена под наем за проучвания във водите край Нова Гвинея.
• В Токио един агент на разузнаването се опитва да разбере какво означава всичко това.
Така започва този вълнуващ провокиращ технотрилър на Майкъл Крайтън. Единствено неговото умение да съчетае научните факти с вълнуващи приключения е в състояние да доведе тези толкова различни елементи до напрегнат финал.
Това е най-мащабният трилър на Крайтън.
„Състояние на страх“ води читателя от ледниците на Исландия до вулканите на Антарктика, от Аризонската пустиня до джунглите на Соломоновите острови, от улиците на Париж до плажовете на Лос Анджелис.
Романът препуска напред с шеметна скорост и дори и за миг не спира да провокира ума ни и закостенелите ни убеждения.
— Добре де — каза той, като се опита да придаде неохота на гласа си. — Изпълнявам поръчка, която Мортън ми възложи, преди да умре.
— Сериозно? Каква поръчка?
— Тайна е, още не мога да ти кажа.
— Джордж Мортън ти е възложил поръчка?
— Писмено — каза той. Мислеше си, че това ще поохлади праведния гняв на началниците му.
— Уха. Няма да посмеят да те уволнят, щом си отсъствал по работа на фирмата.
— Лиза, трябва да затварям.
— А ако го направят, ще имаш чудесно основание да заведеш дело за неправомерно уволнение.
— Лиза…
— Добре де, добре. Знам, че не можеш да говориш. Пожелавам ти късмет!
Той затвори. Дженифър се усмихваше.
— Много умело.
— Благодаря.
Само че не й се усмихна в отговор. Ако питаха него, ситуацията започваше здраво да загрубява. Глождеха го лоши предчувствия. А освен това беше много, много уморен.
Обади се на Сара да уредят самолета, но попадна на гласовата й поща. Обади се на пилота, но му казаха, че в момента лети.
— Какво искате да кажете?
— Че в момента лети.
— Къде?
— Не мога да ви кажа това, господине. Искате ли да ви включа на гласовата му поща?
— Не — каза Евънс. — Трябва ми самолет за чартърен полет.
— За кога?
— След половин час. За Сан Франциско с междинна спирка на летището, което е най-близо до Секвоя. Обратен полет довечера.
— Ще видя какво мога да направя.
А после умората го надви. Спря на банкета и излезе от колата.
— Какво има? — попита го Дженифър.
— Знаеш ли пътя до Ван Нюис?
— Да.
— Тогава ти карай.
Тръшна се на седалката до шофьора и си сложи колана. Изчака Дженифър да се включи в движението, после затвори очи и заспа.
СЕКВОЯ
Вторник, 12 октомври
16:30
В гората беше тъмно и хладно. Потоци слънчева светлина се промушваха през листака на величествените дървета. Миришеше на борови иглички. Земята под краката им беше мека като килим.
Мястото беше приятно, с шарена сянка и слънчеви зайчета, но дори и така телевизионните камери трябваше да включат прожекторите, за да заснемат третокласниците, които седяха в концентрични кръгове около известния актьор и активист Тед Брадли. Брадли беше с черна тениска, която подчертаваше грима му и мургавата му красота.
— Тези великолепни дървета са ваше рождено право — каза той и обхвана с жест гората наоколо. — Стоят тук от векове. Много преди да се родите вие, преди да се родят родителите ви, дори преди да се родят прабабите и прадядовците ви. Някои от тях са били тук още преди Колумб да открие Америка! Преди индианците! Преди всичко! Тези дървета са най-старите живи неща на планетата. Те са пазителите на Земята. Те са мъдри и имат послание към нас: оставете планетата на мира. Не я мъчете, не мъчете и нас. И ние трябва да се вслушаме в гласовете им.
Хлапетата го гледаха като омагьосани. Камерите следяха Брадли.
— Но сега тези великолепни дървета — оцелели след заплахата от пожари, сеч, ерозия на почвата и киселинните дъждове — сега те са изправени пред най-голямата заплаха. Глобалното затопляне. Вие, деца, знаете какво е глобалното затопляне, нали?
Ръце се вдигнаха масово.
— Аз знам, аз знам!
— Радвам се, че е така — каза Брадли и даде знак на децата да свалят ръце. Тед Брадли щеше да единственият говорещ днес. — Но може би не знаете, че глобалното затопляне ще причини една съвсем внезапна промяна в климата ни. Може би само след няколко месеца или след година изведнъж ще стане много по-горещо или много по-студено. И ще има пълчища насекоми или болести, които ще убият тези прекрасни дървета.
— Какви насекоми? — попита едно хлапе.
— Лоши — отвърна Брадли. — От онези, които ядат дървета, които пробиват дупки в тях и ги изяждат отвътре. — Размърда пръсти, все едно дълбае.
— На едно насекомо ще му трябва много време да изяде цяло дърво — извика едно момиченце.
— Не, няма! — отговори Брадли. — Точно в това е проблемът. Защото глобалното затопляне означава, че ще се появят много насекоми — пълчища насекоми — и те бързо-бързо ще изядат дърветата!
Дженифър се наведе към Евънс.
— Ти вярваш ли на тези глупости?
Евънс се прозина. Беше спал по време на полета, дремнал бе и в колата от летището до тази горичка в националния парк „Секвоя“. Сега усещаше главата си тъпкана с вълна, а видът на Брадли не му помагаше никак. Тъпкан с вълна и отегчен.
Хлапетата вече ни ги свърташе на едно място и Брадли се обърна директно към камерите. Говореше със самоувереност, усъвършенствана през годините на екран в ролята на президента: