Свидетел в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #11
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Свидетел в смъртта». Краткое содержание книги:
— Щом си разбрала, че тя не е убийца, защо я принуди да изживее този кошмар?
— Анджа Карвъл — повтори Ив, сякаш не беше чула въпроса. — Направи ми впечатление като силна жена, която умее да се владее и е много откровена. Питах се как е разменила ножовете, но всъщност това не бе толкова важно — човек винаги намира начин да направи каквото си е наумил. И все пак нещо не се връзваше. Бях убедена, че Анджа е жадувала сама да нанесе смъртоносния удар, за да отмъсти за дъщеря си, която бе отстъпила на чужди хора за нейно добро.
— Така е. Не бих отстъпила това удоволствие другиму.
— Замислих се за теб, за нея и внезапно прозрях истината. Беше променила външността си, гласа си, поведението си, но несъзнателни жестове те издават. Ето, сега опипваш огърлицата си. Анджа пък машинално въртеше горното копче на роклята си. Забелязах, че го правиш в мигове, когато обмисляш какво да кажеш и как най-добре да го изразиш.
— Каква малка подробност.
— Направиха ми впечатление и други детайли. Можеш да промениш цвета и дори формата на очите си, но не и погледа си, изразяващ гняв или мъка. В мига преди да забиеш ножа в гърдите на Ричард, погледът ти издаде решителността ти. Съпоставих приликите между теб и Анджа и разбрах, че тя не съществува.
— Признавам, че излезе по-умна от мен. — Арина стана. — Разреши загадката и ще ме предадеш на правосъдието. Браво, лейтенант. Сигурно довечера ще спиш със съня на праведните.
Без да отмести поглед от лицето й, Ив нареди на Пийбоди:
— Придружи госпожица Мансфийлд до патрулната кола, която чака отвън.
— Слушам, лейтенант. Госпожице Мансфийлд, ако обичате, елате с мен.
Когато стъпките им заглъхнаха, Рурк промълви:
— Ив…
Тя поклати глава. Знаеше, че ще бъде фатално, ако сега се поддаде на чувствата си.
— Фийни, разполагаме ли с пълен запис на самопризнанията й?
— Да. Записът е с отлично качество и ще бъде приет като доказателство в съда. Арина Мансфийлд на всеослушание се отказа от правата си.
— Приключихме тук. Погрижи се всички да напуснат сградата.
— Добре. Ще се видим в управлението. Браво, Далас. Справи се отлично.
— Да… — Тя затвори очи, когато Рурк сложи ръка на рамото й. — Благодаря за помощта. Всичко мина като по ноти. — Задърпа се, за да не му позволи да я обърне с лице към себе си, но той я заобиколи и я хвана за раменете:
— Не се измъчвай.
— Нищо ми няма. Пусни ме, трябва да отида в управлението.
— Ще те придружа. — Стисна я още по-силно, когато тя поклати глава. — Ив, мислиш ли, че ще те оставя сама в такъв момент?
— Казах ти, че съм добре.
— Защо лъжеш?
Тя се предаде и му позволи да я прегърне.
— Не откъсвах поглед от нея и се питах как ли ще се чувствам, ако някой ме обича толкова много, че е готов на всичко, за да ме защити. После я вкарах в капана, като използвах за примамка съществото, което тя обича най-силно на този свят.
— Не е вярно. Ти спаси най-любимото й същество.
— Така ли мислиш? Не, поверих Карли на Майра. — Тежко въздъхна, сетне промълви: — Копнея час по-скоро да приключа с тази история.
Понякога досадната канцеларска работа я успокояваше. Ето защо щом влезе в канцеларията си, се залови да пише рапорта си. После го изпрати на Уитни, като приложи всички веществени доказателства.
— Лейтенант…
— Дежурството ти е към края си, Пийбоди. Върви си у дома.
— Добре. Исках само да ви кажа, че Мансфийлд вече е в ареста. Иска да ви види.
— Ще разговарям с нея. Провери дали зала № 1 е свободна. После изчезвай.
— С най-голямо удоволствие ще се възползвам от разрешението.
Ив се обърна към Рурк, който стоеше до малкия прозорец и се взираше навън.
— Извинявай. Налага се да я разпитам. Прибери се у дома, може да се забавя.
— Ще те чакам тук.
Тя безмълвно стана и отиде в залата за разпит. Арина вече беше там. Като видя Ив, иронично се усмихна:
— Тоалетите, които раздавате тук, са отвратително безвкусни.
— Ще си вземем бележка и ще назначим нов дизайнер. Включвам записващото устройство.
— Налага ли се?
— Длъжна съм да запиша нашия разговор. В твой интерес е… както и в мой. Говори лейтенант Ив Далас. Намирам се в зала № 1 за разпит на Арина Мансфийлд по нейна молба. Госпожице Мансфийлд, запознали са ви с правата ви. Желаете ли да упражните някое от тях в настоящия момент?
— Да престанем с официалностите. Искам да ти кажа нещо. — Арина се приведе и опря лакти на масата. — Още преди да ни събереш в театъра, си знаела за моята вина.