Свидетел в смъртта

— Никога няма да узная дали го направи нарочно. Мислех, че ще те защитя, вместо това… той съвсем съзнателно те прелъсти, макар да знаеше, че си негова дъщеря. Не си виновна… Нямаш никаква вина.

— Знаел е — прошепна Карли и притисна с ръка стомаха си. — И двамата сте знаели.

— Когато разбрах какво е направил, отново отидох при него и вдигнах страхотен скандал. Заплаших го, че ще разкажа всичко на репортерите от телевизията и от пресата. Разбира се, нямаше да го сторя, за да не очерня теб. Той ми повярва… поне отначало… и прекъсна връзката ви. Бил е особено жесток към теб, защото с искал да причини болка и на мен.

— А ти как ме позна?

— Скъпа, аз… — Арина замълча и тъжно поклати глава. — Никога не съм се намесвала в живота ти. Нямах право. Но знаех всичко за теб, виждала бях твои снимки.

— Защо си се интересувала от детето, което си захвърлила? Което за теб е било само ужасна грешка.

— Не говори така! Беше подарък, който не можех да задържа. Дадох безценния си подарък на родителите ти, защото знаех, че ще те обичат и ще бдят над теб. И аз опитах да те защитя, но се провалих — промълви отчаяно. — Никога нямаше да ти кажа коя съм. Никога! Стига да имах избор. Но няма да позволя да те обвинят в престъпления, които аз съм извършила.

Обърна се към Ив и възкликна:

— Защо я изтезаваш? Не ти ли стига онова, което вече й причини?

— Върша си работата. Изпълнявам служебните си задължения.

— Задължения ли? — Карли притисна юмруци към слепоочията си. — Хубава професия, няма що! Открихте кой и защо е смачкал отвратителната хлебарка. Поздравления, лейтенант Далас. Питам се дали ви хваща сън нощем… — Разрида се и прошепна: — Пуснете ме… искам да си отида…

— Доктор Майра. — Ив погледна към залата.

— Ето ме. — Психиатърката се качи на сцената и прегърна Карли. — Успокой се, скъпа. Ела с мен.

— Чувствам се ужасно, сякаш всичко в мен е мъртво.

— Не се безпокой. Ще ти мине. Най-важното сега е да си починеш… — Майра изгледа накриво Ив и отведе Карли.

— Виж какво й причини! И ти като Ричард се възползва от нея. Знаеш ли, че до края на живота й ще я преследват кошмари, че нощем няма да й дават покой? — възкликна Арина. — Поне тази сцена можех да й спестя.

— Убила си го, след като е скъсал с Карли. Защо си чакала, докато връзката им приключи?

— Грешиш, не беше приключила. — Арина въздъхна и седна, защото краката й се подкосиха. — Няколко дни преди премиерата той дойде у дома. Веднага разбрах, че е под влиянието на някакъв наркотик. Надрусаше ли се, ставаше още по-зъл. Заяви, че ще поднови връзката си с Карли, ако не се съглася да заема мястото й в леглото му. Съгласих се, за да защитя дъщеря си. Правихме секс, но това не означаваше нищо за мен…

Бръкна в чантата си за цигара. Ръката й трепереше.

— Трябваше да се престоря на възмутена, обидена и ужасена — това щеше да го стимулира, да задоволи ниските му инстинкти. Можех да го сторя, защото съм добра актриса, но не го направих. Дадох му да разбере, че не само ми е безразличен, но и ме отвращава. За да си отмъсти, той предложи след премиерата да направим тройка с Карли, после взе да ми обяснява какво е правил с нея, колко възбуждащо е било да я чука, като е знаел, че е негова дъщеря. Беше чудовище и аз го екзекутирах.