Свидетел в смъртта

— Познавам ги добре и бях сигурна, че дори ще се забавляват. Честно казано, не вярвах, че полицейският служител, който разследва убийството на Ричард, ще се престарае, след като разбере какво чудовище е бил. Подцених те, както Ричард подцени мен.

— В мига, когато си забила ножа в гърдите му, е прозрял истината и е престанал да те подценява.

— Вярно е. Погледът, който ми отправи, ме накара да забравя страха. Случи се точно както го описа преди малко, само че аз изпълнявах ролята, която ти беше отредила на Карли.

Пред очите й като на филмова лента отново вървеше пиесата — сцена след сцена, движение след движение. Нейната пиеса.

— Взех ножа от кухнята, когато с Елайза огладняхме и отидохме да ни приготвят сандвичи. Скрих го в гримьорната си. Бях намислила кога да направя размяната. Никой нямаше да забележи, защото зад кулисите имаше голямо движение на актьори и на хора от персонала. Размених ножовете и пъхнах реквизитния между розите в моята гримьорна. Издебнах момент, когато вярната гардеробиерка беше с гръб към мен. Въобразявах си, че съм постъпила много умно и че ще заблудя следствието.

— Почти успя.

— Как ме разобличи, лейтенант?

— Чрез Анджа Карвъл.

— О! Името от миналото. Знаеш ли с какво е свързано?

— Не. Но съм любопитна да узная.

— С епизодичната ми роля в глупава пиеса, която се игра само една вечер в забутано градче в Канада. Никой не подозира, че с Кенет сме участвали в тази пиеса, но именно в Канада се запознах с него. Едва след години разбрах, че веднага се е влюбил в мен. Съжалявам, че не можах да отвърна на чувствата му. Той понякога ме нарича Анджа, за да ми напомни за времето, когато бяхме много млади и мечтаехме да станем прочути актьори.

— Нарекла си се Анджа Карвъл в документите, свързани с осиновяването на Карли.

— Така е. От една страна, решението ми беше продиктувано от сантименталност, от друга, бе предохранителна мярка в случай, че дъщеря ми пожелае да открие родната си майка. Семейство Ландсдаун са чудесни хора и много я обичат. Исках детето ми да има най-доброто и се постарах да го получи.

„Вярно е — помисли си Ив. — Дори си убила човека, който е застрашавал щастието й.“

— Дала си дъщеря си за осиновяване. Защо не се опита да я забравиш?

— Бях я видяла само веднъж, само един път я бях държала в прегръдките си, но лудо я обичах. — Арина повиши глас: — Знам, че съм загубила правото да се нарека нейна майка, но през изминалите двайсет и четири години няма ден да не съм мислила за нея… — С усилие се овладя и дори леко се усмихна: — Но да се върнем на въпроса. Признай, че бях много убедителна в ролята на Анджа.

— Да. Заблуди дори и мен. Но аз непрекъснато си задавах въпроса кой е имал най-силен мотив не само да убие Ричард, но да го накара да плати за греховете си пред очите на хиляди зрители. Да сложи край на живота му по начина, по който завършва живота си Воул. Кой е бил най-често мамен, най-често безогледно използван? След като се убедих, че Карли е невинна, оставаше само едно име — Анджа Карвъл.