Свидетел в смъртта

— Изглежда, че са приключили с огледа.

— Благодаря, че ми даваш възможност да играя ролята на Воул. Можеше да повикаш някой прочут актьор да замести Дрейко.

— Не изпитваш ли известно притеснение? — попита Рурк, макар че знаеше отговора. Амбицията на Майкъл надделяваше над другите му чувства. — Може би те гризе съвестта, че Дрейко трябваше да умре, за да заемеш мястото му.

— Не чувствам угризения! — спонтанно възкликна младежът, сетне се изчерви и добави: — Случилото се с Ричард е потресаващо, но…

— Представлението трябва да продължи — допълни Рурк и се огледа. — Ето ги Елайза и Арина. Госпожи, благодаря, че се отзовахте на поканата ми.

— Слава богу, че се обади. Имаше опасност да пукна от скука. — Елайза се приближи до него и го целуна по страната. — А когато човек скучае, изпада в лошо настроение. Мисълта за Кенет не ми излиза от главата. Още не мога да повярвам, че той е хладнокръвен убиец.

— Не слушай какво говорят по телевизията — намеси се Арина. — Сигурно има някакво недоразумение, което скоро ще се изясни. — Тя потръпна, сякаш я беше лъхнал студен вятър. — Усещам се странно, че отново съм на сцената. Не съм стъпвала в театъра от… от вечерта на премиерата.

— Ще имаш ли сили да продължиш да играеш ролята си? — попита Рурк, хвана ръката й и я стопли между дланите си.

— Да. Да. Нямаме друг избор.

— Защо да не продължим? — На сцената излезе Карли. Постарала се бе появяването й да е драматично. Беше силно гримирана, с много къса синя рокля с голямо деколте. Едва ли някой подозираше, че под предизвикателната й външност се крие наранено сърце. — Не е тайна, че никой от нас не изпитваше топли чувства към непрежалимия Ричард Дрейко.

— Карли — промълви Арина, в тона й се долавяше укор.

— Тук сме само свои, защо да се преструваме? Запази опечалената си физиономия за пред публиката. Дрейко е прекарал всички ни. Дори някои са прекарани в буквалния смисъл на думата — добави и устните й се разтегнаха в иронична усмивка. — Дошли сме в театъра, за да подновим работата си.

— Ричард не беше цвете за мирисане, скъпа — намеси се Елайза, — но нали знаеш, че за мъртвите се говори само добро или нищо. А Кенет е в болницата и от полицията чакат да се съвземе, за да го арестуват.

— По-скоро трябва да му дадат медал, задето е отървал света от Ричард Дрейко.

— Още не са му предявили обвинение — обади се Арина и нервно закърши пръсти. — Предлагам да се заемем с работа и поне за малко да забравим трагичните събития. Ще репетираме ли, Рурк? — Приглади косата си и се огледа: — Къде е режисьорът?

— Преди всичко трябва да намерим актьор за ролята на сър Уилфред — каза Рурк. Настъпи тишина. Майкъл наруши мълчанието:

— Предлагам да повикаме дубльора на Кенет. Никога не съм репетирал пиесата с първия състав. За мен ще е полезно, ако репетициите започнат колкото е възможно по-скоро.