Времето на близнаците
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Времето на близнаците». Краткое содержание книги:
Кризания — красивата и отдадена на Паладин свещенослужителка, се опитва да използва вярата си, за да го разубеди. Тя остава сляпа за мрачните му намерения. Постепенно той я оплита в своя коварен капан.
Предупреден за замисъла на Рейстлин, обезумелият Карамон се връща назад във времето в обречения град Истар, в дните преди Катаклизма. Там, заедно с кендера Тасълхоф, той ще се опита да спаси душата на своя брат-близнак.
— Карамон… — Раненият се задави. От гърлото му шурна кръв.
Тълпата ревеше от възторг. Те не бяха виждали такива специални ефекти от месеци.
— Варварино! Не знаех! — изкрещя Карамон, взирайки се с ужас в камата. — Кълна се!
Миг по-късно Кийри и Ферагас бяха до него и поеха умиращия Варварин, полагайки го на земята.
— Продължи представлението! — кресна му Кийри дрезгаво.
Карамон изпадна в ярост и щеше да я удари, ако Ферагас не бе задържал ръката му.
— И твоят, и нашият живот зависят от това! — просъска чернокожият. — А също и животът на малкия ти приятел!
Карамон се вторачи объркано в тях. Какво ставаше тук? Какво искаха да кажат те? Той току-що бе убил човек — приятел! Исполинът се изтръгна от ръцете на Ферагас и коленичи до Варварина. Някъде далече дочуваше смътно приветствените викове на тълпата и дълбоко в себе си той знаеше, че те извличаха наслада от постъпката му. Победителят отдаваше последна почит на „мъртвия“.
— Прости ми — рече той на Варварина, който му кимна.
— Ти не си виновен — прошепна мъжът. — Не се кори… — Очите му застинаха и на устните му се появи кървав мехур.
— Трябва да го изнесем от арената — прошепна дрезгаво Ферагас. — И гледай всичко да изглежда добре. Както го бяхме репетирали. Разбираш ли какво ти говоря?
Карамон кимна мрачно. „Твоят живот… животът на малкия ти приятел. Аз съм войн. Убивал съм и преди. Смъртта не е нещо ново за мен. Животът на малкия ти приятел. Подчинявай се на заповедите. Свикнал съм с това. Подчинявай се на заповедите, а после ще потърсиш отговорите…“
Повтаряйки си това отново и отново, Карамон успя да укроти онази част от ума си, която изгаряше от ярост и болка. Хладнокръвно и овладяно той помогна на Кийри и Ферагас да вдигнат „безжизненото“ тяло на Варварина, както бяха правили безброй пъти по време на репетициите. Той дори намери сили да се обърне към тълпата и да й се поклони. С ловко движение на свободната си ръка Ферагас създаде впечатлението, че „мъртвият“ Варварин също се покланя. Тълпата изпадна във възторг и закрещя диво. Тримата приятели изнесоха тялото и се спуснаха надолу към тъмните пътеки под арената.
Когато се озоваха там, Карамон и другите двама свалиха трупа на студения каменен под. Исполинът дълго остана загледан в него, смътно долавяйки присъствието на другите гладиатори, които хвърляха погледи към безжизненото тяло и след това се отдалечаваха в сенките, докато очакваха реда си да излязат на арената.
Карамон бавно се изправи. Сетне се обърна, сграбчи Ферагас с всичка сила и го блъсна в стената. Изваждайки окървавената кама от пояса си, исполинът я задържа пред очите на чернокожия мъж.
— Това беше нещастен случай — рече Ферагас през зъби.
— Остри оръжия! — изкрещя Карамон и блъсна грубо главата на Ферагас в стената. — Леки наранявания! А сега в името на Бездната ми кажи, какво означава всичко това?
— Нещастен случай, глупако — дойде отзад подигравателен глас.
Исполинът се извърна. Пред него стоеше джуджето. Ниското му тяло очертаваше малка, крива сянка в тъмния влажен коридор под арената.
— А сега аз ще ти разкажа за нещастните случаи — продължи Арак тихо и злобно. Зад него се издигаше гигантската фигура на Рааг, който държеше тояга в огромната си ръка. — Пусни Ферагас. Той и Кийри трябва да се върнат на арената и да се поклонят. Днес вие сте победителите.
Карамон хвърли бърз поглед към Ферагас и отпусна ръката си. Камата се изплъзна от безсилната му ръка и иззвънтя на пода, а самият той се отпусна с гръб към стената. Кийри го наблюдаваше с нямо съчувствие, а сетне го докосна по ръката. Ферагас въздъхна, изгледа злобно самодоволното джудже, сетне двамата с жената тръгнаха надолу по коридора. Те заобиколиха тялото на Варварина, което лежеше недокоснато на каменния под.
— Ти ми каза, че никой не загива! — каза Карамон с глас, задавен от гняв и мъка.
Арак се приближи и застана точно пред исполина.
— Това беше нещастен случай — повтори джуджето. — Тук понякога се случват такива неща. Особено с онези, които не са достатъчно предпазливи. Същото може да се случи и с теб, ако не внимаваш. Или с малкото ти приятелче. Ето, Варваринът например, не беше достатъчно предпазлив. Или по-скоро господарят му не беше предпазлив.
Карамон вдигна глава и се вторачи в джуджето с потрес и ужас.
— А, виждам, че най-накрая разбираш за какво става дума — кимна Арак.
— Този мъж е загинал, защото собственикът му се е изпречил на пътя на някого — каза Карамон тихо.
— Точно така. — Джуджето се ухили и подръпна брадата си. — Така е по-цивилизовано, нали? Не като в старото време. И никой не разбра нищо. С изключение на господаря му, разбира се. Видях лицето му днес на арената. Той разбра веднага, щом намушка Варварина. Все едно беше наръгал самия него. Посланието стигна до получателя.