Времето на близнаците
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Времето на близнаците». Краткое содержание книги:
Кризания — красивата и отдадена на Паладин свещенослужителка, се опитва да използва вярата си, за да го разубеди. Тя остава сляпа за мрачните му намерения. Постепенно той я оплита в своя коварен капан.
Предупреден за замисъла на Рейстлин, обезумелият Карамон се връща назад във времето в обречения град Истар, в дните преди Катаклизма. Там, заедно с кендера Тасълхоф, той ще се опита да спаси душата на своя брат-близнак.
— Прав си — призна Тас неохотно. — Фистандантилус очевидно се нуждае от много сън. Той си ляга рано всяка вечер и спи като мъртвец… искам да к-кажа… — запелтечи Тас, — че спи дълбоко чак до сутринта.
Карамон му хвърли мрачен поглед.
— Има ли охрана?
— Не — отвърна Тас и сви рамене. — Дори не си заключва вратата. Никой не заключва вратата си в Храма. В края на краищата това е свято място и предполагам, че всички си имат доверие или просто нямат какво толкова да заключват. Знаеш ли — замисли се кендерът, — винаги съм ненавиждал ключалките, но сега реших, че животът без тях би бил твърде досаден. Влязох в няколко стаи в храма — продължи Тас радостно, пренебрегвайки ужасената физиономия на Карамон, — и повярвай ми, не си струва да се безпокоиш за нищо. Някой би си казал, че при един магьосник би било различно, но Фистандантилус не съхранява в покоите си никакви заклинателни вещи. Предполагам, че използва стаята си просто, за да преспива в нея, когато е на посещение в двореца. И освен това — изтъкна кендерът, демонстрирайки изведнъж бляскавата си логика, — той е единственият лош човек там и, следователно, не му се налага да се пази от никой друг, освен от себе си!
Карамон, който бе спрял да го слуша преди доста време, промърмори нещо и продължи да крачи. Тас се намръщи неловко. Неочаквано му хрумна, че той и Карамон сега се нареждаха в една категория със злите магьосници. Това му помогна да вземе решение.
— Виж, извинявай, Карамон — каза Тас малко по-късно. — Но не мисля, че мога да ти помогна. Кендерите в някои случаи не са много придирчиви по отношение на личното си имущество или към това на другите, но не мисля, че се е случвало кендер да убие някого през живота си! — Той въздъхна и сетне продължи с потрепващ глас: — На всичко отгоре тази нощ си мислех за Флинт и за Стурм. Знаеш, че Стурм не би одобрил това! Той беше толкова доблестен. Просто не е редно да се постъпва така, Карамон! Това ни прави точно толкова лоши, колкото и Фистандантилус! А може би и по-лоши.
Карамон понечи да каже нещо, но в този момент вратата се отвори рязко и вътре влезе Арак.
— Как сме, исполине? — каза джуджето, хвърляйки злобен поглед към Карамон. — Май постигнахме голяма промяна, откакто за първи път дойде тук, нали така? — Арак потупа с възхищение коравите мускули на едрия мъж, сетне сви юмрук и неочаквано го стовари в стомаха на Карамон. — Твърд като стомана — рече той ухилен, разклащайки ръката си от болка.
Карамон изгледа джуджето с ненавист, после завъртя глава към Тас и въздъхна.
— Къде е костюмът ми — каза той с тътнещ глас. — Денят вече преваля.
Арак му подаде една торба.
— Ето тук е. И не се тревожи, няма да ти отнеме много време да го облечеш.
Карамон грабна нервно торбата и го отвори.
— Къде са останалите неща? — попита той Ферагас, който току-що бе влязъл.
— Това е всичко! — изкиска се Арак. — Казах ти, че няма да ти отнеме много време да го облечеш!
Лицето на Карамон стана тъмночервено.
— Аз… не мога да облека… само това — заекна той и бързо затвори торбата. — Ти спомена, че там ще има дами…
— И те ще се радват да видят всеки сантиметър от загорялото ти тяло! — извика Арак радостно. Сетне смехът се отдръпна от разбитото лице на джуджето и бе заменен от заплашителен и навъсен поглед. — Обличай го веднага, глупако. Какво си мислиш, че искат да видят те срещу парите си? Танцова трупа? Не — те плащат, за да видят тела, покрити с пот и кръв. Колкото повече мускули, колкото повече пот, колкото повече кръв — истинска кръв — толкова по-добре!
— Истинска кръв? — Карамон вдигна глава и кафявите му очи проблеснаха. — Какво имаш предвид? Май беше казал, че…
— Ба! Приготви го, Ферагас. И докато се занимаваш с това, обясни нещата от живота на този разглезен лигльо. Време е да пораснеш, Карамон, сладурче мое. — Джуджето се изсмя дрезгаво и излезе от стаята.
Ферагас отстъпи настрани, за да му направи път и влезе в малката стая. Лицето му, обикновено приветливо и радостно, сега беше като безизразна маска. Очите му не издаваха нищо и той отбягваше погледа на Карамон.
— Какво искаше да каже той? Какво значи това „да порасна“? — попита Карамон. — Истинска кръв?
— Ето — каза Ферагас пресипнало, пренебрегвайки въпроса му. — Ще ти помогна с тези катарами. На човек му трябва малко време, докато свикне с тях в началото. Те са само за украса и се чупят много лесно. Публиката много обича да види как се разбиват на парчета и падат на земята.