Времето на близнаците
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Времето на близнаците». Краткое содержание книги:
Кризания — красивата и отдадена на Паладин свещенослужителка, се опитва да използва вярата си, за да го разубеди. Тя остава сляпа за мрачните му намерения. Постепенно той я оплита в своя коварен капан.
Предупреден за замисъла на Рейстлин, обезумелият Карамон се връща назад във времето в обречения град Истар, в дните преди Катаклизма. Там, заедно с кендера Тасълхоф, той ще се опита да спаси душата на своя брат-близнак.
Скоро Карамон започна да се отпуска и дори да се забавлява. Откри, че виковете и аплодисментите на тълпата му носят радост. Обзет от вълнение, той дори си даде сметка, че се стреми да спечели благоразположението на публиката, точно както беше предрекла Кийри. Няколкото рани, които беше получил по време на подготвителните боеве, не означаваха нищо — просто драскотини. Дори не чувстваше болката. Той се изсмя на тревогите си. Ферагас беше прав да не споменава нещо толкова глупаво. Сега съжаляваше, че беше направил такъв голям въпрос преди началото.
— Харесват те — усмихна му се Кийри през един от промеждутъците. И очите й още веднъж се спуснаха към мускулестото и на практика голо тяло на Карамон. — И това никак не ме учудва. Очаквам с нетърпение твоя двубой.
Кийри се засмя на руменината по страните му, но Карамон забеляза, че тя не се шегуваше и изведнъж го връхлетя мисълта за нейната женственост, което не се беше случвало до този момент. Може би причината беше в нейния също оскъден костюм, който бе скроен така, че да открива всичко и в същото време да крие най-желаното. Кръвта на исполина закипя едновременно от страст и от трепета, който винаги бе изпитвал по време на битка. В ума му нахлуха объркани спомени за Тика и той побърза да отклони поглед от Кийри, осъзнавайки, че очите му казват повече, отколкото иска.
Този ход се увенча само отчасти с успех, защото веднага забеляза сред тълпата множество възторжени и красиви жени, които очевидно се опитваха да привлекат вниманието му.
— Отново е наш ред — смушка го Кийри и Карамон тръгна радостно към ринга.
Той се усмихна на Варварина, докато високият мъж крачеше в същата посока. Това беше големият им номер и двамата с Карамон го бяха упражнявали многократно. Варваринът намигна на Карамон, когато застанаха един срещу друг с лица, изкривени от свирепа омраза. Ръмжейки и зъбейки се като диви зверове, двамата гладиатори започнаха да се дебнат и да обикалят в кръг арената, за да увеличат напрежението. Исполинът се улови, че едва сдържа смеха си и си напомни, че трябва да изглежда свиреп. Той харесваше Варварина. Обитател на степите, той в много отношения му напомняше за Речен вятър — висок, тъмнокос, макар и далеч не толкова сериозен, колкото суровия горски войн.
Варваринът също беше роб, но железният нашийник на врата му беше стар и изподраскан от безчетни битки. И именно той тази година щеше да получи шанса да се покатери за златния ключ.
Карамон нанесе удар със сгъваемия си меч. Варваринът го избегна с лекота и след това подложи крак, препъвайки Карамон. Исполинът се строполи с вик. Част от тълпата изпъшка, жените въздъхнаха, но се чуха и много одобрителни възгласи, защото Варваринът беше всеобщ любимец. Сетне той се хвърли с копието си към проснатия на земята Карамон. Жените изпищяха от ужас. В последния момент Карамон се претърколи настрани, сграбчи крака на Варварина и го събори на посипания с дървени стърготини подиум.
Екнаха гръмотевични аплодисменти. Двамата мъже се вкопчиха един в друг на пода на платформата. Кийри се втурна на помощ на падналия си другар, а Варваринът се опълчи и срещу двамата за обща радост на тълпата. С галантен жест Карамон даде знак на Кийри да отстъпи зад линията. Тълпата разбра, че исполинът смята да се справи с дръзкия си противник сам.
Кийри потупа Карамон по задника (това не беше по сценарий и той едва не сбърка в следващото си движение) и отскочи назад. Варваринът се хвърли към Карамон, който извади сгъваемата си кама. Това беше върховият момент в представлението, както и бяха очаквали. С ловка маневра исполинът се мушна под вдигнатата ръка на Варварина и заби фалшивата си кама право в корема му, където под перестия нагръдник имаше добре маскиран мехур с пилешка кръв.
Номерът мина! Птичата кръв плисна към Карамон и потече надолу по ръцете му. Грамадният мъж хвърли отново поглед на Варварина, готов да му намигне в знак на общия им триумф…
Но нещо не беше наред.
Очите на мнимия му противник се бяха разширили, както се очакваше от него. Но в тях се четеше истинска болка и потрес. Той залитна напред, което също го имаше в сценария. Отклонението обаче, беше в предсмъртното изпъшкване, което дойде от гърлото му.
Карамон го хвана да не падне и с ужас разбра, че кръвта по ръката му беше топла. Той измъкна камата си и се вторачи в нея, задържайки Варварина, който се беше отпуснал на него с цялата си тежест. Острието беше истинско!