Сам Крайстър Тайната наТоринската плащаница
- Автор: Crister Sam
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Softpress
- ISBN: 978-619-151-103-7
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Сам Крайстър Тайната наТоринската плащаница». Краткое содержание книги:
На Картър му иде да фрасне с юмрук стената.
– Можем да му повдигнем обвинения по-късно – намесва се примирено Мици. – Този тип е нарязан на парчета. Ще отида с него. Може да каже нещо важно в линейката. Както сам каза, не трябва да прибързваме.
– Добре – отстъпва Картър. – Но не поемай никакви рискове с този. Ще пратя един униформен с теб. Въпреки външния му вид не забравяй, че той е убиец – сериен убиец.
167
Джон Джеймс – наречен още Избавителя – наречен още Чироза – е вече добре опакован, когато Мици се качва при него в линейката. На две крачки зад нея се приближава грамадното туловище на Джоуи ди Матео, як млад полицай от рядка порода – израсъл в Комптън и Парамаунт, но съумял да не се забърка в уличните банди. Той почти закрива входа на линейката, преди парамедикът да затвори вратата.
Мици се настанява на пейката срещу носилката, на която лежи Джеймс. Към лявата му ръка е свързана система за кръвопреливане. Пристегнат е с каиши, за да не изпадне.
– Аз съм лейтенант Фалън – представя се спокойно тя. – Ще ви придружавам. Имате ли нещо против?
Той отваря очи и я поглежда подозрително.
Мици знае, че първите ѝ думи сега ще определят целия тон на общуването им занапред. Или ще го предразположи да говори, или ще го предизвика да се затвори като черупка на мида.
– Били ли сте в болница досега?
Главата му се поклаща от друсането на линейката, но той не казва нищо.
– Няма от какво да се страхувате. Ще ви почистят и ще обработят раните ви. – Мици го поглежда състрадателно. – Една приятелка веднъж се наряза така. Беше си втълпила, че трябва да се накаже. И вие ли го правите по същата причина?
Той облизва сухите си устни и прошепва:
– Аз съгреших.
– Съгласна съм. Аз също съм грешила. Никой не е съвършен, нали?
Той промърморва нещо:
– ... мабеше...
– Моля? Какво казахте?
Той се втренчва в нея.
– Ема беше.
При споменаването на това име Мици едва успява да запази спокойно изражение.
– Ема? Ема Варли ли имате предвид?
– Моята Ема – едва доловимо прошепва той.
– Казахте, че е била. Беше, не е.
– Сега тя е при Бог. – Джеймс се опитва да седне. – Вече няма да страда. Вече няма да я боли. Тя е в рая.
За раздразнение на Мици парамедикът се пресяга и го натиска върху носилката:
– Легнете, не се вълнувайте излишно.
Мици се премества зад медика и надниква над рамото му.
– Как попадна в рая вашата Ема?
– Аз ѝ помогнах – спокойно отговаря той. – Беше мой дълг.
– А на другите – и на тях ли помогнахте?
– Моята мисия бе да помагам. – Той се замисля над това, което е казал току-що, после добавя: – Аз съм войник на Бог.
Мици решава да си пробва късмета:
– А Ким Бас – и на нея ли помогнахте?
Изражението му се променя. Спокойствието изчезва. Веждите му потрепват от напрежение.
– Бас беше грешка. Тя беше зла, но беше грешка. Имаше нужда от време, за да се поправи. Да изкупи греховете, които е извършила. Не постъпих правилно, като я взех, преди да го е направила.
– Взехте я?
– Мислех, че Бог я е избрал, но сгреших. Сега душата ѝ гори в ада. Грешка беше. Не трябваше да я убивам. Той не искаше това.
Парамедикът хваща китката на Джей Джей и проверява пулса му.
– Мисля, че достатъчно говорихте, детектив. Пулсът му се учести и все още е в шок.
Мици се отдръпва. Трябва да помисли върху това, което чу току-що. Трябва да каже на Картър, че Джеймс е признал пред свидетел поне за едно убийство.
Джей Джей затваря очи. Стиска силно клепачи и започва да се моли тихо:
– Deus meus, ex toto corde paenitet me omnium meorum peccatorum,
eaque detestor...
– На латински е – казва Ди Матео. – Казва се „Деяние на разкаянието“.
– ... quia peccando, non solum poenas a Te iuste statutas promeritus sum, sed praesertim quia offendi Te, summum bonum, acdignum qui super omnia diligaris.
– Знаеш молитва? – изненадва се Мици, като се обръща към едрия полицай.
– Бях иподякон. Католическата църква ме предпази от влиянието на улицата. В превод това, което казва, означава: „Боже мой, разкайвам се и скърбя за всичките си грехове, мразя ги и ненавиждам отдън душа не само защото поради тях изгубих небето и заслужих адските мъки, но много повече, защото наскърбих Тебе, безкрайно добрия и достоен за обичане над всичко. Решавам се твърдо с Твоята благодатна помощ да не греша занапред и да избягвам всякаква опасност за грях. Амин.“