Принцеса с часовников механизъм

Софи беше донесла писмото по време на закуската. Шарлот го беше

отворила с ножа си за масло, разчупвайки печата на Уейланд (подкова с

буквата „К" за консул, под нея) и едва не го беше скъсала в нетърпението

си да го прочете.

Всички около масата я наблюдаваха, Хенри — с тревога по

интелигентното, открито лице, когато върху скулите на жена му бавно

избиха две тъмночервени петна, докато очите й пробягваха по редовете.

Останалите стояха като вкаменени над храната си и Сесили неволно си

помисли колко странна бе гледката на групичка мъже, затаили дъх в

очакване на реакцията на една жена.

Макар и групичка мъже, която бе по-малобройна, отколкото би

трябвало. Отсъствието на Уил и Джем беше като прясна рана, чисто, бяло

порязване, в което все още не беше избила кръв, шокът — едва ли не

прекалено скорошен за болка.

— Какво има? — обезпокоено попита Хенри. — Шарлот, скъпа...

Тя прочете писмото на глас, с безстрастния ритъм на метроном.

Когато свърши, побутна листа настрани, като продължаваше да се взира в

него. — Просто не мога... — започна. — Не разбирам.

Хенри беше пламнал под луничките си.

— Как смее да ти пише така! — каза той неочаквано яростно. — Как

смее да се обръща към теб по този начин, да отхвърля тревогите ти с

толкова лека ръка...

— Може би има право. Може би е луд. Може би всички ние сме луди —

каза Шарлот.

— Не сме! — възкликна Сесили и видя как Гейбриъл й хвърли кос

поглед. Трудно й беше да разгадае изражението му. Беше ужасно бледен

още с появата си в трапезарията и почти не беше проговорил, нито пък

хапнал. Вместо това се взираше в покривката на масата, сякаш в нея се

съдържаха отговорите на всички въпроси във вселената. — Магистърът е

в Кадер Идрис. Сигурна съм в това.

Гидеон се беше намръщил.

— Вярвам ти — каза той. — Всички ти вярваме, ала без одобрението

на консула, въпросът не може да бъде поставен пред Съвета, а без Съвета

няма откъде да получим помощ.

— Порталът е почти готов — каза Хенри. — Когато това стане, за

броени секунди ще мога да прехвърля в Кадер Идрис толкова ловци на

сенки, колкото е необходимо.

— Само че няма да има ловци на сенки, които да прехвърляме — каза

Шарлот. — Вижте, ето тук консулът ми забранява да повдигам този

въпрос пред когото и да било от Анклава. Неговата власт превъзхожда

моята. Наруша ли подобна заповед... можем да изгубим Института.

— Е, и? — разгорещено се намеси Сесили. — Да не би да държиш

повече на поста си, отколкото на Уил и Теса?

— Госпожице Херондейл — започна Хенри, но съпругата му му даде

знак да замълчи.

Изглеждаше ужасно уморена.

— Не, Сесили, не е това, ала Институтът ни дава защита. Без него