Принцеса с часовников механизъм

умение, преди да постъпят на служба при него.

Шарлот вдигна поглед.

— Гейбриъл.

— Искала си да ме видиш. — Младежът се постара да звучи възможно

най-нормално. Не можеше да се отърве от чувството, че тъмните очи на

ръководителката на Института са в състояние да надникнат в него, сякаш

беше направен от стъкло. Погледът му се стрелна към листа на бюрото й.

— Какво е това?

Шарлот се поколеба.

— Писмо от консула. — Устните й се свиха в тънка, нещастна черта. Тя

погледна надолу и въздъхна. — Всичко, което съм искала някога, е да

ръководя този Институт така, както го правеше баща ми. И през ум не ми е

минавало, че ще бъде толкова трудно. Отново ще му пиша, но... — Не

довърши и извика върху устните си напрегната, изкуствена усмивка. — Но

не те помолих да дойдеш, за да говоря за себе си. Гейбриъл, напоследък

изглеждаш уморен и напрегнат. Знам, че всички сме тъжни и се боя, че в

мъката си сме забравили твоята... ситуация.

— Моята ситуация?

— Баща ти — поясни тя и като стана от стола, се приближи до него. —

Несъмнено скърбиш за него.

— А Гидеон? — попита той. — Той беше и негов баща.

— Брат ти отдавна оплака баща си — каза Шарлот и Гейбриъл с

изненада установи, че тя е застанала до лакътя му. — За теб раната е

прясна и болезнена. Не искам да си помислиш, че съм забравила.

— След всичко, което се случи... — каза младежът, чието гърло бе

започнало да се свива от объркване... както и още нещо, в което

предпочиташе да не се вглежда твърде отблизо. — След Джем и Уил, и

Джесамин, и Теса, след като обитателите на Института намаляха почти

наполовина, искаш да ме увериш, че не си забравила за мен?

Шарлот сложи ръка на рамото му.

— Тези загуби не омаловажават твоята...

— Не може да бъде. Не може да искаш да ме утешиш. Караш ме да

призная дали съм верен на баща си, или на Института...

— Гейбриъл, не. Нищо такова.

— Не съм в състояние да ти дам отговора, който искаш — заяви

момчето. — Не мога да забравя, че той остана с мен. Майка ми умря...

Гидеон си тръгна... а Татяна е безполезна глупачка... никога не е имало

никой друг, който да ме отгледа, а аз нямах нищо, единствено татко, само

ние двамата, а сега ти и Гидеон очаквате от мен да го презирам, но аз не

мога. Той ми беше баща и аз... — Гласът на Гейбриъл му изневери.

— Ти го обичаше — нежно довърши Шарлот. — Знаеш ли, помня те

като малко момче. Познавах и майка ти. Както и брат ти, винаги до теб.

Спомням си и ръката на баща ти върху твоето рамо. Ако това има някакво

значение за теб, наистина вярвам, че и той те обичаше.

— Няма значение. Защото аз го убих — каза младежът с треперещ

глас. — Забих стрела в окото му... пролях кръвта му. Отцеубийството...

— Не беше отцеубийство. Това вече не беше баща ти.

— Ако не е бил татко, ако не съм сложил край на живота му, тогава

къде е той? — прошепна Гейбриъл. — Къде е баща ми? — Почувства как