Принцеса с часовников механизъм
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Адски устройства #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Принцеса с часовников механизъм». Краткое содержание книги:
РЕЛИКВИТЕ НА СМЪРТНИТЕ
от дървото. Чуваше тихи гласове, но не можеше да различи думите. —
Мислех си, че бихте искали да знаете.
Той прокара ръце през косата си и издиша шумно, сякаш току-що
беше пробягал дълго разстояние. След това се обърна към момичето и
извади стилито от джоба на жилетката си. Нарисува набързо една руна
върху китката си и допря ръка до вратата.
— Искам, и още как.
Очите на Сесили се стрелнаха от ръката към замисленото изражение
на лицето му.
— Чувате ли ги? — попита тя. — Ама това не е честно!
— Страшно е романтично — каза Гейбриъл, а после се намръщи. —
Или поне би било, ако брат ми не звучеше като жабок, който се е задавил.
Боя се, че едва ли ще влезе в историята като един от най-великите
ухажори на света.
Девойката скръсти подразнено ръце.
— Не разбирам защо се държите така. Или ви дразни това, че брат ви
иска да се ожени за прислужница?
Изражението, с което я погледна, беше такова, че тя изведнъж съжали,
задето го беше закачила по този начин след всичко, което бе преживял
току-що.
— Нищо, което той би могъл да направи, няма да е по-ужасно от
стореното от баща ми. Поне него го привличат човешки жени.
И все пак, толкова трудно беше да не се закача с него. Направо я
предизвикваше.
— Това едва ли е особено подходящо описание за такава чудесна жена
като Софи.
Гейбриъл изглеждаше така, сякаш се канеше да й отвърне с някоя
остра забележка, но после се отказа.
— Не исках да прозвучи така. Тя е прекрасно момиче и от нея ще стане
чудесен ловец на сенки, когато се Извиси. Ще донесе чест на семейството
ни, а Ангелът ми е свидетел, че се нуждаем от това.
— Аз вярвам, че и вие ще донесете чест на семейството си — тихичко
каза Сесили. — Това, което сторихте... да си признаете по този начин пред
Шарлот — изискваше се доста кураж.
За миг Гейбриъл застина. А после протегна ръка към нея.
— Хванете ме за ръка. Така ще може да чувате какво се случва вътре
през мен, стига да желаете.
След моментно колебание, Сесили взе ръката му. Дланта му беше
топла и корава в нейната и тя усещаше ритъма на кръвта му през кожата,
някак странно успокояващ... и наистина, през него, сякаш беше долепила
ухо до вратата, долови думи: тихият, колеблив глас на Гидеон и нежните
нотки на Софи.
— О! — немощно ахна Софи и се отпусна в един от столовете. — О,
боже!
Просто трябваше да седне — краката й бяха омекнали и едва я
държаха. Гидеон, междувременно, стоеше до бюфета и изглеждаше
паникьосан. Кестеняво русата му коса беше разрошена, сякаш беше
прокарвал трескаво ръце през нея.
— Скъпа госпожице Колинс... — започна той.
— Това... — започна едновременно с него Софи, а после спря. — Не
знам... Това е крайно неочаквано.
— Наистина ли? — Гидеон се дръпна от бюфета и се подпря на масата.
Ръкавите му се вдигнаха лекичко и девойката установи, че се взира в
китките му, покрити с фини руси косъмчета и белязани с бледите следи от
Знаци. — Несъмнено сте забелязали колко много ви уважавам и ви ценя.
Колко ви се възхищавам.
— Аха — кимна тя. — Възхищение. — Изрече думата така, че тя
прозвуча страшно слабовато.
Младежът се изчерви.
— Скъпа госпожице Колинс — започна той отново, — вярно е, че
чувствата ми към вас далеч превъзхождат обикновеното възхищение. Бих
ги описал като най-гореща любов. Вашата доброта, красотата ви,
благородното ви сърце... те хвърлят в смут цялото ми същество и
единствено на това се дължи поведението ми тази сутрин. Не знам какво
ме прихвана, та изрекох на глас най-съкровеното желание на сърцето си.
Моля ви, не се чувствайте длъжна да приемете предложението ми, само
защото го направих пред всички. Неудобството в случая е за мен.
Софи вдигна поглед към него. Кръвта ту прииждаше, ту се оттегляше
от бузите му — вълнението му беше очевидно.
— Ала вие не сте ми направили предложение.
Гидеон се сепна.
— Аз... какво?
— Не сте ми направили предложение — повтори младата жена
хладнокръвно. — Наистина обявихте на всеослушание, че възнамерявате
да се ожените за мен, но това не е предложение, а само оповестяване.
Предложение е, когато ме попитате.
— Ама как само го постави на място — заяви Гейбриъл с онова
задоволство, което по-малките деца изпитват, когато някой даде на по-
големия им брат или сестра да се разбере.
— Шт! — скастри го Сесили и стисна ръката му още по-силно. —