За подмяна
- Автор: Смит Майкл Маршалл
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «За подмяна». Краткое содержание книги:
Останахме така за момент, неспособни да помръднем, а войниците от другия отряд ни гледаха. Сякаш светът около нас бе спрял.
А после тръгна, понеже застрелях лейтенанта в главата.
Оттогава не мога да забравя този момент. Имам чувството, че всяка секунда от съществуването ми е пропита с него. Той е факт от живота ми, както е факт, че имам мускули, както са факт сезоните, както е факт цветът на косата ми. Колкото повече мисля за него — и може би не си го внушавам, а така си е било наистина, — толкова по-ясно си представям гладкото насочване на пушката, плавното дръпване на спусъка и абсолютната убеденост, че куршумът ще се забие в желания от мен атом на шибаната му глава, сякаш самата ми душа го насочваше в полета му.
Този изстрел е моят живот, защото в онзи момент аз за миг се почувствах като ангел, полетял към дома си. Не, не говоря за изкупление, не беше възможно да получа изкупление за нищо, най-малко за себе си. Но тогава… тогава сякаш съдбата се стовари върху мен от небето и ме сплеска на земята. Понякога се събуждам нощем и се питам какво ме е стреснало — в такива случаи си мисля, че е ехо от онзи изстрел и от онзи вълшебен миг, и се питам ще има ли това някога край.
Ниърли тихо плачеше на задната седалка. Исках да мога да посегна и да я погаля, да я успокоя, че всичко това се е случило много отдавна. Доволен бях, че Виналди не описа, а може би и не знаеше, какво бяхме намерили в онова село. Останките. Направихме каквото можахме с бинт и лепило, но не беше много. И далеч не бе достатъчно. После оставихме войниците там, зарязахме ги ей така в гората.
Виналди най-сетне замълча, чух щракване, последвано от дълбоко вдишване — беше запалил цигара.
— Още една подробност — проговори той след малко. — Онзи, когото Джек застрелял, лейтенантът… Той бил по-големият брат на Арлонд Максен. Воювали в един и същи отряд, само че Арлонд се измъкнал.
Ниърли подсмръкна и погледна през прозореца. Умно момиче. Беше се досетила сама. Видях в огледалцето за обратно виждане над главата си очите ѝ — гледаше ме. После ми зададе любимия си въпрос:
— И какво ще правиш сега?
Чух я, но не ѝ обърнах внимание, защото в същия този миг прозрях втората цел на Фермите, които съвсем не бяха създадени само заради резервните части. Групата, която ги обикаляше нощем — тези хора не се промъкваха. Един от тях владееше всичко, а на операторите се плащаше единствено, за да мълчат. Питах се защо никога не бяха дошли в моята Ферма. Нали бях назначен под фалшиво име. Нямаше начин да знаят, че съм точно аз.
Това нямаше значение. Отговорът на въпроса на Ниърли автоматично изплува в главата ми:
— Ще убия Максен.
— И какъв проблем ще реши това? — тъжно попита тя. — Ще съживи ли някого?
— Не ме разбра, няма да го правя с надеждата да реша нещо — отговорих ѝ аз. — Ще го направя, защото го искам.
Глава 19
Зарязахме колата при Портала и се върнахме в Ню Ричмънд: Виналди и Ниърли през главния вход, аз, както обикновено, по обиколния път отзад. Виналди се прибра в империята си, за да провери дали през времето на нашето отсъствие не се е случило нещо нежелателно и да прегледа пощата си — неща от този род. Помолих го да пусне предпазливо слуха, че съм изчезнал, и той обеща да го направи по възможно най-деликатния начин. Ниърли каза, че се прибира да си вземе душ, сети се, че през последните дни е била в нещо като неплатен отпуск, и съобщи, че може би ще тръгне пак на работа.
Аз се върнах при Хауи и прекарах доста време в измисляне на правдоподобни варианти на смъртта си. Най-убедителният от всички се оказа смърт след свръхдоза — идея, която ме стресна. Осъзнах, че тази фраза е ужасен начин да направиш рекапитулация на нечий живот. Използвах отново диска на Мал, за да вкарам името Джек Рендал в списъка на потенциалните покойници в града. Нямаше начин да направя смъртта ми да изглежда окончателна, понеже за целта се изискваше потвърдителен доклад от офиса на градския патоанатом, но поне вкарах в базата данни информация, че тялото ми е намерено в околностите на Портала. Патоанатомите рядко са в настроение да се разкарват чак дотам и знаех от опит, че ще „ударят печата“, без да са се убедили в смъртта ми с очите си. Потвърждението автоматично щеше да бъде регистрирано в полицейската информационна подсистема, откъдето „фактът“ щеше да стане достояние на заинтересованите лица. Общо взето, не се чувствах много уютно. Официално бях призрак.