Душегубеца
- Автор: Догерти Пол
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борислава Велкова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Душегубеца». Краткое содержание книги:
След тези думи Дмитрий нареди жените да бъдат изгонени от крепостта. Проститутките тутакси бяха натоварени на няколко коня, беше им дадена малко храна и им беше казано да бягат далеч от настъпващите турци. После подвижният мост беше вдигнат и на стените бяха качени множество боеприпаси — барут, куршуми, бъчви с масло, гръцки огън и дървени обръчи, намазани с катран. Съдържанието на нужниците заедно с труповете на множество плъхове и котки беше изсипано в крепостния ров, за да се замърси водата. Върху оръдията бяха поставени парчета кожа, накиснати във вода, а мангалите бяха напълнени с горещи въглени. Късно следобед Дмитрий заповяда на хората си да запечатат замъка. И така, вратите бяха свалени от пантите им и изгорени, а входовете с изключение на един — зазидани. После защитниците на Каренска зачакаха.
Първоначално нападателите им изглеждаха като дълга колона от мравки, но с течение на деня се приближиха и Ребека съзря проблясъка на оръжия, разноцветните дрехи на войниците и грамадните знамена, развяващи се на вятъра. Към Каренска приближаваше огромна армия, зад която трополяха оръдия, както и множество каруци, пълни с боеприпаси.
Когато слънцето залезе, лагерните огньове и факлите на враговете им осветиха нощта с блясъка си. Сен Клер настоя Ребека да се върне в стаята им. Тя го послуша и дори успя да заспи, но сънищата й бяха неспокойни и непрекъснато я спохождаха кошмари, в които й се явяваше Фрогмор, носещ се във въздуха като някакъв огромен и зъл прилеп. Дори насън девойката знаеше, че времето за разплата е настъпило.
20.
Ребека се събуди точно след зазоряване. Сен Клер и Купър ги нямаше в стаята. Девойката се облече набързо и се уви в наметката си. В замъка беше тихо и тя се зачуди дали не сънува поредния си кошмар. Къде бяха изчезнали всички? Нима бяха побягнали и я бяха оставили на милостта на Фрогмор? В двора обаче беше пълно с опричници и други войници, които стояха мълчаливо и се взираха в крепостните стени. Ребека си проправи път между тях и се изкатери по стълбите на стражевата кула. На върха й намери Дмитрий, Сен Клер, Купър и други офицери, всичките вперили невярващи погледи в огромната армия, която ги беше наобиколила.
През нощта турците бяха обградили крепостта. Сен Клер сочеше на останалите еничарите в техните жълти наметки, мамелюците в белите им роби, спахиите и множеството дервиши, облечени в черно от глава до пети. Вражеският лагер изглеждаше добре организиран и беше разположен далеч от обхвата на оръдията на Каренска. Във въздуха се носеше миризма на пушек и на готвено. Зад войските бяха наредени копринените шатри на висшите офицери, както и каруците с боеприпаси и провизии. Оръдията и една гигантска обсадна кула вече бяха придвижени напред. Дмитрий посочи към кръстовете, които се издигаха по края на турския лагер. Ребека заслони очи, за да се предпази от слънцето, и се вгледа по-внимателно. После гърлото й пресъхна — това действително бяха кръстове и на всеки един от тях беше прикован гърчещ се от болка мъж или жена.
— Горките селяни! — възкликна Дмитрий. — Турците явно са ги хванали и са ги разпънали на кръст — той погледна през рамо към Сен Клер. — Така врагът ни предупреждава какво ще се случи и с нас, ако Каренска падне.
След тези думи командирът на опричниците се приближи към вътрешния парапет и изкрещя някаква заповед на хората си, които чакаха в двора. Отдолу се чу звън на сбруи и цвилене на коне.
— Какво си намислил? — попита Сен Клер.
Дмитрий затегна портупея си и си сложи на главата стоманен шлем със заострен връх и предпазители за лицето и врата, изработени от метални брънки.
— Смятам да приветствам посетителите ни, йезуите. Бас ловя, че не го очакват.
Ребека се накани да се обърне, но в този момент един от офицерите извика нещо. Трима конници излязоха от турския лагер и препуснаха към замъка, развявайки бяло знаме. Дмитрий се надвеси през парапета. Когато стигнаха до крепостния ров, тримата пратеници дръпнаха юздите и спряха Конникът в средата, за чието копие беше прикрепено бялото знаме, се изправи в стремената си закрещя на лингва франка. Командирът на опричниците го изслуша, а после се ухили на Сен Клер.
— Казва, че са готови да се оттеглят, но само при условие че им предам тримата чужденци — белокосия демон, свещеника и кръчмарската слугиня със заешката устна.