Снежен крах
- Автор: Стивенсон Нил Таун
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Снежен крах». Краткое содержание книги:
Хиро и Чък се мятат на нещото, което най-силно наподобява ъглова маса. Хиро задържа един келнер и скришно поръчва халба „Кръчмарска специална“, смесена наполовина с безалкохолна бира. Така Чък ще остане в съзнание малко по-дълго от обичайното.
Да го убедиш да ти се разкрие не отнема много усилия. Той е като онези старци от някоя опозорила се президентска администрация, изгонени заради скандал, които посвещават остатъка от живота си на намирането на слушатели.
— Да, бях президент на ВРКК две години. И все още смятам себе си за президент на правителството в изгнание.
Хиро се мъчи да не подбели очи. Чък като че забелязва.
— Добре де, добре, не е кой знае какво. Но ВРКК известно време беше процъфтяваща страна. Много хора биха искали отново да възникне нещо подобно. Така де, единственото, което ни прогони — единственият начин, по който онези маниаци можеха да завземат властта — беше напълно, нали разбираш… — като че думите не му стигат. — Как човек да очаква подобно нещо?
— Как ви прогониха? Гражданска война ли избухна?
— В началото имаше няколко въстания. А в някои затънтени краища на Кодиак ние така или иначе никога не сме държали здраво властта. Но нямаше гражданска война като такава. Американците харесваха правителството ни, разбираш ли. Американците държаха всичкото оръжие, оборудване, инфраструктура. Правчовците бяха просто тайфа рошави типове, търчащи из горите.
— Правчовците ли?
— Руската православна църква. Отначало бяха малобройно малцинство. Предимно индианци, разбираш ли — тлингити, алеути, покръстени от руснаците преди стотици години. Но после в Русия настана пълна лудница и те почнаха да се изсипват през сто и осемдесетградусовия меридиан с най-различни лодки.
— И не са искали конституционна демокрация.
— Не, по никой начин.
— А какво искаха? Цар ли?
— Не. Тия с царя — традиционалистите — си останаха в Русия. Правчовците, които довтасаха във ВРКК, бяха напълно отхвърлени. Били са прогонени от страната от главната Православна църква.
— Защо?
— „Еретики“. Така казват руснаците на еретиците. Правчовците, които пристигнаха във ВРКК, бяха от нова секта — всичките до един петдесятници. Имаха някакви връзки с „Райските врата на Преподобния Уейн“. Постоянно ни се мъкнеха разни мисионери от Тексас да се срещат с тях, да му се не види. И през цялото време говореха на езици. Главната Руска православна църква смяташе, че това е дело на дявола.
— И колко от тези руски православни петдесятници дойдоха във ВРКК?
— Леле божке, ужасно много! Поне петдесет хиляди.
— Колко американци имаше във ВРКК?
— Близо сто хиляди.
— Тогава как точно Правчовците са завзели властта?
— Ами като се събудихме една сутрин, посред Правителствения площад в Ню Вашингтон беше паркиран един „Еърстрийм“ — направо насред всичките камиони, където бяхме настанили правителството. Правчовците се бяха намъкнали през нощта и му махнали колелата, така че да не може да мръдне. Сметнахме това за протестна акция. Казахме им да го разкарат оттам. Те отказаха и издадоха прокламация на руски. Когато ни преведоха проклетото писание, излезе, че то било заповед да си стягаме багажа, да се махаме и да предадем властта на Правчовците. Пълен абсурд. Тръгнахме да разкараме този „Еърстрийм“, а Гуров седи и ни чака там с гадна усмивчица на уста.
— Гуров ли?
— Да, един от бежанците, прехвърлили се през меридиана от Съветския съюз. Бивш генерал от КГБ, който после станал религиозен фанатик. Беше нещо като министър на отбраната в създаденото от Правчовците правителство. Та, Гуров отваря страничната врата на возилото и ни показва какво има вътре.
— А какво имаше вътре?
— Най-вече апаратура, нали разбираш — портативен генератор, електрическа инсталация, контролно табло и тъй нататък. Но в средата на фургона к’о да видим, един голям черен конус седи на пода. Като фунийка сладолед, само дето е метър и половина дълга, гладка и черна. И питам какво, по дяволите, е това? А Гуров ми вика, това е десетмегатонна водородна бомба, която отмъкнахме от балистичен ракетен снаряд. Като нищо ще вдигне града във въздуха. Някакви въпроси?
— И вие капитулирахте.
— Че какво ли да направим?
— Знаете ли как тази бомба е попаднала у Правчовците?
Чък Райтсън явно знае. Той поема най-дълбокия си дъх за вечерта, издишва въздуха, поклаща глава, втренчен зад гърба на Хиро. Удря две яки глътки бира.