Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране
- Автор: Амус Сейфедин
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Фабрика за книги
- ISBN: 9786192301408
- Жанр: Бизнес
Электронная книга - «Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране». Краткое содержание книги:
На практика, след като проучвам тази сфера от години, все още не съм открил дигитална валута, предлагаща продукт или услуга, която да предизвиква някакво пазарно търсене. Широко рекламираните децентрализирани приложения на бъдещето като че ли никога не се появяват, докато токъните, за които се предполага, че са незаменими за функционирането им, се множат със стотици всеки месец. Човек не може да не се пита дали единственото приложение на тези валути не е обогатяването на създателите им?
Никоя дигитална валута, освен Биткойн, не може да претендира убедително, че е извън контрола на когото и да било. Поради това е излишен въпросът защо се използва удивително сложната структура, поддържаща Биткойн.
Няма нищо оригинално или трудно в копирането на архитектурата на Биткойн и произвеждането на малко по-различно копие. Досега са го правили хиляди. С времето бихме очаквали все повече от тези валути да излизат на пазара и да разводняват брандовете на всички съществуващи алтернативни койни. Дигиталните валути, с изключение на Биткойн, са, общо взето, лесни пари. Нито една алтернативна валута не може да бъде оценявана заради собствените си качества, защото всички те са неразличими според възможностите си, които са същите като на Биткойн. Те обаче се и различават от Биткойн по това, че архитектурата и предлагането им могат лесно да бъдат променени, докато монетарната политика на Биткойн е на практика непоклатима.
Отворен въпрос е дали някоя от тези валути ще успее да предложи търсена на пазара услуга, освен тази, която предлага Биткойн. Изглежда повече от ясно, че не могат да се конкурират с нея в качеството да са дигитален кеш, без нужда от доверяване. Това, че всички са решили да папагалстват ритуалите на Биткойн, като се преструват, че решават нещо допълнително, не вдъхва доверие, че ще постигнат повече от забогатяването на създателите си. Хилядите имитации на замисъла на Накамото са може би искрена форма на ласкателство, но продължаващите неуспехи да предложат нещо повече от това, което предлага Накамото, са свидетелство за големината на успеха му. Единствените стойностни добавки към Биткойн са предложени от компетентни, безкористни програмисти, които влагат дълги часове в усъвършенстването на кода на Биткойн. Голям брой по-малко компетентни програмисти станаха много богати, като преопаковаха замисъла на Накамото в лъскави опаковки и го окичиха с търговски примамки, без обаче да добавят никакви функционални възможности, които да са търсени в реалния свят. Разрастването на тези алтернативни валути не може да бъде разбирано извън контекста на лесните правителствени пари, които търсят лесни инвестиции и генерират огромни балони от масови болни инвестиции.
Технологията блокчейн[191]
В резултат на стъписващото покачване на стойността на Биткойн и на трудностите пред разбирането на нейните оперативни процедури и технически подробности, съществува сериозно объркване около нея. Може би най-упоритата и видима заблуда е, че механизъм, който е част от работата на Биткойн – подреждането на транзакциите в блокове, които се свързват едни с други и оформят регистър или счетоводна книга – може някак да се използва да решава или подобрява икономически или социални проблеми, или дори да ги „революционизира“, както е обичайно за всяка новопоявила се свръхмодерна играчка напоследък. Биткойн не е от значение, от значение е подлежащата блокчейн технология и тъкмо тя е обещаваща – мантра, която се повтаря до втръсване между 2014 и 2017 г. от банкови шефове, журналисти и политици, които споделят една обща характеристика – нямат понятие как всъщност работи блокчейн (Виж Фигура 22).
Фигура 22. Схема на решението за блокчейн.
Фиксацията върху блокчейн технологията е чудесен пример за „наука за култовия товар“ – идея, популяризирана от физика Ричард Фейнман. Историята е, че през Втората световна война американските военни построили временна самолетна писта за доставка на материали за военните операции в Южния Пасифик. Самолетите обичайно носели подаръци за местните жители, които много им се радвали. След края на войната самолетите престанали да кацат на пистата, а местните започнали всячески да опитват да ги върнат, заедно с подаръците, които носели. В отчаянието си имитирали поведението на отдавна заминалите си военни авиодиспечери на летището, като смятали, че ако сложат човек в колиба с антена и запалят огън, самолетите ще се върнат и отново ще им носят подаръци. Ясно е, че подобна стратегия не работи, защото процедурите на авиодиспечерите не създават самолети от въздуха. Те са неразделна част от сложен технологичен процес, започващ с производството на самолетите и излитането от базите им, което островитяните от Южния Пасифик не са били в състояние да проумеят.